Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Броят на атомните бойни заряди в света намалява, но визията на американския президент Барак Обама за един безядрен свят още дълго ще си остане само пожелание. До този извод стига Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ) в годишния си доклад. „Световните ядрени арсенали са вече по-малки, но затова пък модернизирани“, казва Шанън Кайл от СИПРИ в интервю за Дойче Веле.

Експертите на института са изчислили, че в началото на 2015 година са съществували около 15 850 ядрени оръжия, разпределени в девет държави: САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Това означава, че броят на ядрените бойни глави е намалял с около 500 спрямо 2014 година. Най-много ядрени бойни глави са унищожили двете големи ядрени сили – САЩ и Русия. След края на Студената война двете страни са извадили от употреба остарелите си ядрени оръжия и са съкратили значително складовите си наличности. Същевременно САЩ и Русия инвестират огромни средства в модернизирането на ракетите-носители и ядрените бойни глави.

Нова надпревара във въоръжаването?

Амбициозната военна сила Китай също инвестира много пари в модернизацията на ядрения си арсенал. Според експертите от СИПРИ, броят на китайските ядрени оръжия се е увеличил от 250 на 260 само през миналата година. Експертите отчитат и тревожна тенденция в Южна Азия, където Индия и Пакистан разширяват ядрените си арсенали. Двете съперничещи си страни междувременно разполагат с по-добри възможности за производството на обогатен уран, поради което „биха могли да увеличат ядрените си арсенали в следващите 10-15 години двойно, дори тройно“.

raketa_pakiПакистан в съперничество с Индия

Това развитие засилва опасността от нова надпревара във въоръжаването в региона, както и от използването на ядрено оръжие във военните конфликти в Азия. Оливер Майер от германската Фондация „Наука и политика“ твърди, че в момента се наблюдава надпревара във въоръжаването не само между Индия и Пакистан. „В тази надпревара се включи и Китай, който стана трети полюс от един опасен азиатски триъгълник“, добавя той. Освен това Индия и Пакистан не са подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Според Оливер Майер международната общност трябва да упражни натиск над тези две страни, за да се поведе „диалог за създаване на мерки за доверие и прозрачност около ядрените арсенали“.

Русия и Западът

Експертите от СИПРИ са разтревожени и от ефектите, свързани с кризата в Украйна. Руската анексия на Крим през март 2014 година и последвалият сепаратистки бунт в Източна Украйна утежниха отношенията между Москва и Запада до крайност. „Кризата в Украйна със сигурност ще окаже влияние върху ядрената политика на Москва. Русия отново отдава голямо значение на ядрените оръжия, включително и на тези с малък обсег на действие, разположени в Европа“, казва Оливер Майер. В началото на годината руският президент Владимир Путин заяви, че по времето на анексията на полуостров Крим е бил готов да вкара в действие и атомни оръжия, за да постигне целта си. С това си изявление той предизвика буря от възмущение в средите на НАТО.
voenen_russПрез изминалите години Русия и САЩ постоянно се обвиняваха във взаимно нарушаване на договорите за разоръжаване. Според проучванията на СИПРИ, от началото на 2014 година Русия е намалила броя на ядрените си бойни глави от 8000 на 7500. САЩ са намалили ядрените си бойни глави от 7300 на 7260 за същия период от време. Експертите установяват, че темповете на съкращаване на ядрените арсенали се забавят и в двете страни: „Няма и никакви изгледи за бъдещи съкращения на ядрените оръжия. По-скоро може да се очаква тъкмо обратното: да станем свидетели на разполагането на нови ядрени оръжия със среден обсег в Европа“, казва Шанън Кайл в разговор с Дойче Веле.
Поуки от украинската криза
Експертът на франкфуртската Фондация за изследване на мира и конфликтите Джорджо Франческини говори за още една възможна последица от украинската криза: След разпадането на СССР Киев предаде на Москва всичките си /около 4000 на брой/ ядрени оръжия и получи в замяна на това гаранции за сигурност от Русия, САЩ и Великобритания. „Начинът, по който протече украинската криза, е ужасяващо послание към всички държави, които са изправени пред дилемата дали да се въоръжават с ядрено оръжие, или не“, казва Франческини и добавя: „Какво ще си каже например иранското ръководство, като се знае, че през 1994 година Украйна беше третата по големина ядрена сила в света. А днес? Вижда се на какъв хал е страната сега…“

САЩ изнасят най-много оръжие, Русия ги застига

Светът преживява нов бум – на търговията с оръжие. Стокхолмският институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ) публикува новите си данни за търговията с оръжие в световен мащаб.
Независимо от кризите и мерките за икономии, особено в Европа, светът продължава да се въоръжава. Световната търговия с оръжие е нараснала с цели 16 процента през последните пет години
Последният доклад на СИПРИ потвърждава тенденциите от миналите години. САЩ си остават най-големия износител на оръжия в света, но през последните пет години Русия ги застига и ръстът на износа на основните видове оръжия е от 37 процента. Пазари за руските оръжия има предостатъчно – в Африка и Азия, както и в други региони на света.

Евтино оръжие от Китай

Китай разполага с втория по големина военен бюджет в света и се нарежда на второ място след САЩ. Но Китай не въоръжава само собствената си армия. През последните пет години Китай отбелязва ръст от 143 процента в износа на конвенционални оръжия. По този начин Пекин се нарежда на трето място сред най-големите износители, изпреварвайки Германия, която остава на четвърта. „Китайските оръжия често са значително по-евтини от другите“, казва Симон Веземан от института СИПРИ. Той твърди, че през последните години Китай е доразвил оръжейните си технологии и е в състояние да продава на световния пазар, въпреки че оръжейните му системи не могат да се сравняват по качество със западните технологии.
„Известна роля играе и фактът, че Китай, подобно на Русия, издава много по-лесно разрешения за износ на оръжия. Дори когато става дума за държави, по отношение на които европейските страни и САЩ имат резерви от политически характер“, допълва той. Експертът от СИПРИ твърди, че оръжейната търговия не признава граници. 

Където има купувач, има и доставчик

Не само отделни държави, но и терористични групировки като „Ислямска държава“ и Боко Харам продължават да купуват оръжия. „Трябва да сме наясно, че оръжието е дълготрайна стока с продължителност на живот от 10, 15 до 20 години“, подчертава Ян Гребе от бонския институт за конверсия. Той дава пример с падането на режима на Кадафи в Либия. След свалянето на Кадафи бяха отворени оръжейните складове и оръжията бяха продадени в Мали, в Близкия изток и в Сирия.

Руско оръжие за сепаратистите

Международното споразумение за търговията с оръжие (Arms Trade Treaty), което влезе в сила на 24 декември 2014 година, би трябвало да наблюдава и контролира по-добре търговията с конвенционални оръжия. Русия не е подписала договора, но: „Винаги е подчертавала , че продажбата на оръжия на недържавни субекти е нелегална, казва Симон Веземан и добавя: „Трудно е да се докаже, че Русия доставя оръжия за сепаратистите в Източна Украйна. Но някои оръжия, използвани от украинските сепаратисти, са толкова нови, че може да са доставени само от Русия“, казва той.

 По материали на „Дойче веле”

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани