Боряна Радева
От няколко месеца доц. д-р Бони Петрунова е заместник-министър в Министерството на културата. Тя не е политическо лице, а известен археолог с богат опит в проучването на крепости и некрополи от епохата на средновековието. Сред паметниците, по чието изучаване е работила през последните години, са крепостите Калиакра до Каварна, Лютица над Ивайловград, Урвич до София, Перистера в град Пещера. Преди да поеме поста в културното ведомство, тя беше заместник-директор на Националния археологически институт към БАН. С нея разговаряхме за свършеното до момента от Министерството на културата, за предстоящите проекти, за проблемите, на които трябва да се потърси решение.
– Когато се чухме с Вас, Вие бяхте в Балчик. По работа ли?
– Да. Откривах една изложба, освен това имаме проблеми с управлението на Националния културен институт – Двореца в Балчик. От дълги години той е на двойно подчинение. Земята е дадена като собственост на Софийския университет – т.е. на Ботаническата градина, а сградният фонд и паметниците се управляват от Министерството на културата. Това създава много проблеми, почти всеки месец, да не кажа ежедневни.
– Софийският университет и Министерството на културата не работят добре, така ли?
– Не бих го формулирала точно така. Просто двойната собственост върху едно и също нещо винаги създава някакво напрежение и недобра координация. Ето защо това по някакъв начин трябва да се урегулира. Проблемът е сложен, тъй като не е направен общ план за управление на цялата собственост, който да включва нещо като демаркационни линии, да се знае кой къде е и за какво отговаря, кой какво стопанисва, както и някакви споразумения, които да подпомагат съгласувателните процедури. Често се случва хората, които управляват двореца, да имат свои събития, които трябва да бъдат съгласувани със собствениците на земята, или обратното – от Ботаническата градина имат някакви идеи или предвиждат действия, които пък трябва да бъдат съгласувани от страна на Министерството на културата. Получава се разминаване, напрежение, нерви, а това се отразява най-вече на туристите. Но и на самия паметник. Дворецът е великолепен комплекс от сгради, ценни растения, недвижими паметници. Самата кралица Мария (румънската кралица, построила комплекса б. ред.) е била любителка на старините и е донасяла паметници от различни части на света. Тя е била космополит и е събирала артефакти, принадлежащи на различни религии.
От неразбирателството на двете институции са създадени две каси и човек, ако иска да посети комплекса, веднъж трябва да плаща пари, за да разгледа ботаническата градина, и втори път, за да разгледа двореца. Министерството иска да бъде сложена единна електронна каса. Засега такова споразумение не можем да постигнем.
– Румънците имат ли някакви претенции към този комплекс?
– Нямат претенции. Имат активно участие във всички международни и европейски проекти, които се правят там. Те са много привързани към мястото. Правят много дарения. Подарили са лични вещи на кралицата. Непрекъснато активизират събития, които да се случват в Балчик. Водят туристи. От тяхна страна получаваме едно добро партньорство, без излишните проблеми, каквито си създаваме ние, българите, сами.
– Какви са приоритетите на Министерството на културата през настоящия мандат?
– Могат условно да се разделят в три големи групи, въпреки че има и много подточки към всяка група, които могат да бъдат изведени. Всъщност възможно е някои второстепенни задачи да изскочат като приоритети и обратно – някои приоритети да бъдат оставени да изчакат. Това зависи от много обстоятелства. Един от приоритетите е да бъдат довършени големи проекти, започнали по-рано. Някои от тях вече са факт. Единият е откриването на „Квадрат 500“, който беше по европейска програма. Реализирането на изложбата в Лувъра с тракийски паметници от България, която също е факт с много добър успех. Поне добре отразен в Европа, за разлика от реакцията у нас от страна на някои медии. Много сериозна амбиция е да се довърши проекта с Ларгото на София. Там нещата бяха забавени от едни безкрайни процедури за обжалване на обществени поръчки. Това приключи и до есента би трябвало тази част на Стара София, която е много надлежно разкопана от археолозите и отдавна има изработен проект за възстановяване, да бъде реализирана. Да се превърне в едно приятно място.
Не по-малко значимо е да се потърси начин за различно финансиране на музеите. Идеята е на министър Рашидов, който си дава сметка, че заплатите на специалистите в музеите са на границата на допустимото. След като беше утвърдена минималната работна заплата, някои от музейните работници вече са под критичния минимум. Обявиха, че 400 лв. е прагът на бедността, а имаме специалисти, които получават по 340 лв. заплата. Работим по това в тясна връзка със сдружението на музеите и с техните синдикати, защото не желаем да предприемаме административни мерки, без те да са съгласувани с тях. Идеята на Рашидов е да се предоставят приходите на всяка една такава културна институция на самата институция, за да може те да бъдат по-оперативни, да участват по проекти, да назначават експерти и специалисти, от които се нуждаят. Това ще бъде една лична отговорност на самите директори, които ще трябва да работят като мениджъри и ще са амбицирани техният музей да работи на максимални обороти и да си докарва приходи.
– Какво ще стане с музеите, които няма да успеят?
– Като изключим тези, които са национален приоритет, ние не можем да очакваме от Европа да прояви интерес към музея за Левски в Карлово например, останалите, които не се справят достатъчно адекватно или ще съществуват на минимума, ако могат, или просто ще бъдат закрити. Но тук сработи друга система, разработена още в началото на мандата – да не се гледа бройката на служителите в музея. Това вече е въведено и функционира. Вече се гледа площта, за която отговарят музеите. Това е в подкрепа на по-малките музеи, какъвто е случаят с Карлово, за който споменах. Там може да работят пет човека, но да отговарят за множество къщи и площи, а това им увеличава субсидията.
Това, за което аз съм лично амбицирана, е, че по отношение на културното наследство трябва да бъдат приети най-малко две от трите конвенции, които все още България не е ратифицирала. Едната е конвенцията за архитектурното наследство, другата е за археологическото наследство и една европейска конвенция за ландшафта. Това са много добре обмислени европейски стратегии, отдавна приети от много държави, но не и у нас. Липсата на ратификация води до проблеми с опазването на наследството и до създаването на групи, които спорят помежду си. Вие сте свидетели как непрекъснато се спори как да се реставрира, до колко да се вдига, като непрекъснато се изтъква Венецианската конвенция, между другото не ратифицирана от България, и в която никъде не става въпрос за метри и сантиметри. Там изрично е подчертано, че трябва да се пази оригиналът и той трябва да се откроява. За да можем поне донякъде да вкараме в рамки тези процеси, добре е да приемем въпросните конвенции.
Но преви всичко, на първо място безспорно е това, за което се говори вече мандат след мандат – да се увеличи процентът от държавния бюджет за култура. Докато това не стане, много от нещата, които се коментират в медиите и сред гражданите, са само пожелателни.
