Командните центрове на НАТО в България, Естония, Полша, Латвия, Литва и Румъния ще работят с по 40 служители. Това съобщи на пресконференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по повод решенията от първия ден от заседанието на министрите на отбраната от пакта в Брюксел.
Разширяване на военното присъствие на НАТО в Източна Европа беше главна тема на двудневната среща, 24-25 юни. Става въпрос за увеличаване числеността на Силите за бързо реагиране на Алианса, а също така за складирането на военна техника на САЩ в няколко държави от Източна Европа.
Центровете заработват до края на годината
В отговор на въпрос след първия ден от срещата Столтенберг поясни, че изброените центрове ще заработят до края на годината. Една от техните задачи ще бъде да изработват предварителни планове за действие. Генералният секретар определи взетите решения като напредък в приложението на договореностите от срещата на върха на НАТО миналата есен. В сряда беше решено числеността на силите на пакта за бързо реагиране да бъде 40 000 – три пъти повече от предвидените по-рано тази година 13 000 военни.
Ден по-рано военният министър на САЩ Аштън Картър заяви, че страната му ще разположи военна техника в седем държави: България, Германия, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Естония. Отбелязва се, че ще бъдат складирани 250 танка, самоходни гаубици и бойни машини на пехотата, с които ще бъде екипирана една рота от около 150 войници или батальон от около 750 военнослужещи. По повода Йенс Столтенберг изрази увереност, че тези мерки не нарушават задълженията на Алианса в рамките на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 година. Според акта Северноатлантическият алианс се задължава да „не разполага съществени бойни сили на територията на нови страни членки на НАТО“. Русия остро реагира срещу разполагането на войници и бойни машини до руската западна граница.
Преди срещата Картър призова Германия и другите съюзници от НАТО да застанат единни срещу руската агресия и другите заплахи за сигурността в региона, но настоя, че никой не се стреми към втора Студена война или нов горещ конфликт с Москва, предаде АП. Американският военен министър заяви още, че САЩ ще участват с въоръжения, самолети и командоси в натовските сили за бързо реагиране, за да помогнат на Европа да се защитава от Русия откъм изток и от екстремисти откъм юг, допълва АП.
Ускоряват взимането на решения
Министрите утвърдиха ускоряването на взимането на политически и военни решения. Те подкрепиха въвеждането на нова концепция за предварително планиране. НАТО реши да открие още изнесени командни центрове, освен посочените шест. Столтенберг съобщи, че седем държави от пакта са предложили да бъдат домакини на такива центрове. „Приветствам намеренията за преразполагане на американско тежко въоръжение в Европа“, заяви той. Шефът на Алианса поясни, че допълнителното подсилване на силите на Алианса за бързо реагиране включва допълнителна тежка техника, повече разузнаване и транспортна авиация. „Оставаме обединени пред общите предизвикателства. Едва ли някой в света се съмнява, че НАТО е силна организация“, готова да защити всяка държава от пакта, посочи генералният секретар. „Силни сме, но оставаме открити за диалог с Русия“, добави той. „Внимателно оценяваме действията на Русия в ядрената сфера, включително риториката по този въпрос. Това е много сериозна тема, много е важно да се отнасяме към нея внимателно, прозрачно и предсказуемо. Действията на Русия в тази област са неоснователни и дестабилизиращи“, коментира Столтенберг.
Той съобщи, че в сряда министрите на отбраната са одобрили решение за подкрепа за развитието на военните и отбранителните сили на Молдова. Това включва реформа на службите за сигурност, учения и обучения за местната войска.
Срещата НАТО-Украйна
По повод на кризата в Украйна във втория ден от форума Столтенберг подчерта, че Русия продължава да подкрепя сепаратистите, доставяйки им оръжие и войници. „Тя запазва значителни сили на границата си с Украйна“, добави той по време на заседанието на комитета НАТО-Украйна на равнище министри на отбраната. Шефът на Алианса подчерта, че най-добрият път за решаване на конфликта е спазването на Минските споразумения и призова към това всички страни в конфликта, като отбеляза особената отговорност на Русия. В заседанието участваха военните министри на 28-те страни членки на Алианса, както и украинският им колега Степан Полторак. НАТО ще продължи да оказва подкрепа на Украйна за реформите в армията и за повишаване на отбранителните й способности, включително защитата от кибератаки, но и Киев трябва „да изпълнява своята роля за реформите“, отбеляза Столтенберг. Той съобщи още, че НАТО и Украйна ще предприемат съвместно практическо учение наесен.
Тема на дискусия е и ядреният потенциал на Русия, след като Москва обяви, че ще увеличи ядрения си арсенал с 40 нови междуконтинентални балистични ракети.
Борба с кибератаките
Междувременно американският министър на отбраната Аштън Картър заяви по време на срещата, че НАТО трябва да подобри способностите си за защита от кибератаки, преди да изгради капацитет за водене на кибервойна. Картър каза, че САЩ ще използват опита си в киберотбраната, за да помогнат на съюзниците си да видят къде са им слабите места в тази област. Темата беше повдигната след няколко нашумели кибератаки – пробива в системата със социално-осигурителните номера на американски държавни служители, който е свързван с Китай, и миналогодишния случай, в който руски хакери проникнаха в некласифицирана компютърна мрежа на Пентагона. Картър вече обяви по време на посещението си в балтийската страна, че САЩ имат план за увеличаване на отбранителните способности на съюзниците си. Инициативата ще бъде координирана през базиран в Естония киберцентър и ще включва планиране за по-добра защита на ключова инфраструктура, съобщи Ройтерс.
В рамките на срещата в Брюксел министър Николай Ненчев проведе среща с държавния секретар по отбраната на Великобритания Майкъл Фалън, по време на която беше обсъдена влошената среда за сигурност в Югоизточна Европа. Специално внимание беше отделено на Черноморския регион предвид неговата важност за сигурността на Алианса.
Външният министър Даниел Митов: Натовските войски са наши войски
Обявените намерения за разполагане на военна техника в България са в рамките както на споразуменията, постигнати в Уелс, така и в рамките на сътрудничеството със САЩ в областта на сигурността и отбраната. Това обяви министърът на външните работи Даниел Митов.
Той посочи, че няма да се разполагат нападателни оръжия у нас, няма да има нападателна техника на НАТО, която да може да се възприеме като признак за агресия. По думите му ще бъде разположена военна техника за учения, които от своя страна повишават отбранителния капацитет на нашата армия.„Натовските войски са наши войски – дали са от Германия, Франция, САЩ или другаде, са наши войски. Ние имаме договор с всички тези държави да се пазим взаимно и когато на източния фланг има напрежение, те са тук заради нас и заради българските граждани, а на нас като правителство ни са важни сигурността на държавата и капацитетът на българската държава“, посочи министърът.
По думите му за пореден път се създава истерия около нещо, което е планирано, обявено е предварително, договорено е на Срещата на върха на НАТО в Уелс.
„На тази среща бе приет план за готовност за действие, който включва засилване на ученията в НАТО в отговор на кризата в Украйна, а и имаме и криза в Близкия Изток“, отбеляза Митов и добави, че планът включва мерки, които гарантират сигурността на държавите членки на НАТО, особено по източния фланг, като такива гаранции се дават през засилени учения.
