Росица Цонева
– Генерал Петров, в рамките на година заехте поста началник на ВМА, получихте чин генерал-майор, станахте член-кореспондент на БАН и получихте орден „Стара планина“- успех или малшанс е да сте на този пост в най-трудния за ВМА период?
– Явно имаше много полезни ходове, които можеха да бъдат направени на поста началник на ВМА. В този смисъл, изредените от вас неща приемам като оценка за работата ми тук. Аз съм екипен играч и решенията не ги вземам сам. Така е от първия ми ден като началник на ВМА. Решенията се вземат на тази маса в кабинета с всички, които имат отношение към конкретния проблем. Напълних с много съдържание и ресорната работа на всеки от заместниците ми. Те вземат решенията, преговарят с фирмите – за задълженията ни към тях, покупката на консумативи, постигането на отстъпка. Т.е. натоварих длъжностите им с отговорности, но и с права. Така съм работил винаги и не искам да коментирам предишния мандат. Не живея с мисълта, че съм най-умният и че най-правилните решения мога да ги взема сам. И според мен, това е една от много големите промени, които настъпиха във ВМА.
– Какво е най-важното, което се свърши, откакто поехте поста?
– Най-голямото постижение е, че частично излязохме от омагьосания кръг -да плащаме стари дългове и работейки да формираме нов дълг. В сравнение с първите 5 м. на 2014 г., първите 5 на 2015-а сме изхарчили с 14 млн. лв. по-малко за същия обем и качество на лечебната дейност. Благодарен съм на всички колеги във ВМА, че устояхме на външния и донякъде режисиран вътрешен натиск, че тази болница си отива, че ще се затварят клиники, че кадрите й, особено големите й специалисти, ще напуснат… Но колегите ни повярваха и ние от ръководния екип не ги подведохме – че ВМА ще бъде все така най-добрата в нашето здравеопазване. Претендирам, че при нас се получава едно от най-високите качества в здравеопазването. И не само защото тук са едни от най-добрите специалисти, а защото има много добри взаимоотношения между самите специалисти, те работят в екип. И трето, отношението към самите пациенти и близките им също смятам, че е на най-високо ниво.
– Имаше слухове за разделяне и приватизация на болницата…
– Да, наистина слухове. И други, според които след първите 1-2 м. аз заминавах военен аташе в Брюксел, но можело и в Рим. Това трябваше да създава напрежение и да внуши на колегите ми, че нямам сериозни намерения здраво да работя тук.
– А ще настоявате ли МО да ви подпомогне, например, като настоява пред МФ част от заработените пари да се връщат на ВМА?
– Работя в страхотен синхрон с нашия принципал Военното министерство и имам голямата подкрепа на военния министър. Получаваме изключителна коректност от г-н Ненчев и неговите заместници. Но искам те да знаят всичко, което предприемаме, и затова докладвам. Защото така имам тяхната обективна подкрепа. Защото заради някакви интереси оттук-оттам те също бяха подложени на натиск, на който министърът устоя. Всичко, от което имам нужда като разбиране и подкрепа, го имам. А въпросът част от заработените от ВМА средства да влизат в бюджета й директно, е въпрос над МО – на МФ, МЗ, както и на премиера. Става въпрос за дейности, в които участваме и не ни се заплащат, да започнат да се заплащат. В този смисъл почти сме успели, защото тези промени са включени в закона за лечебните заведения и очакваме да бъдат гласувани в парламента. Имаме подкрепата на здравния, военния и финансовия министър и на премиера от догодина да получаваме средства за преминали при нас спешни пациенти и психиатрично болни, което сега не ни се заплаща.
– Ще стане ли по-престижна професията на военния лекар, ако военната медицина се превърне в приоритет на БА в бъдещата Бяла книга?
– По тази тема говорихме с началника на отбраната адмирал Румен Николов – че се очертава като голям проблем все по-малкият брой военни лекари в частите на БА. Аз подкрепям неговата идея за стипендии и ще подготвя докладна записка къде колко военни лекари има и колко е дефицитът и колко да бъдат, за да се покрие необходимостта от медицинско обслужване. На базата на това ще излезем с предложение към военния министър да се върнем към старата добре работеща практика на военните стипендианти. Аз самият съм бил военен стипендиант, обвързан с договор да работя във военни части определен брой години. Ако нарушиш договора, плащаш неустойка. Такава перспектива за кариерно развитие би привлекла много студенти по медицина. Системата е добра и дава решение да се намали дефицитът от военни медици. По-краткосрочният вариант на това решение, който ще даде по-ранен резултат, обсъдихме с генерал Дочев, шефа на Военния университет във Велико Търново. Това е тригодишно обучение за парамедици, които 1 г. учат военни, а 2-медицински науки. Излизат с чин и с квалификация на бившите фелдшери и могат да отидат в частите. Но в някои сфери са особено важни и дългосрочните решения, за да има приемственост, макар друг „да реже лентичката“ по-късно в своя мандат.
– А как ще стимулирате лекарите да остават под пагон?
– Едно е да оставяме лекарите под пагон, друго е да ги създаваме. Ами последните военни са от моето поколение, а след нас има малка група в границата от 4-5 г… Т.е. трябва да създаваме военни лекари, нямаме такива, които да задържаме. Когато колегите ми се пенсионираха масово на 52 г., беше защото такива бяха изискванията. А отдолу не идваше ново поколение. Защото години наред системата за стипендианти не съществуваше. Аз в 6-и курс бях старши лейтенант и кариерата ми беше ясна. А сега, като завърши като цивилен един студент, от какъв зор да става военен. Вече може да мечтае и за чужбина. Много практики отблъскват военните лекари.
Преди години беше променен законът за отбраната и на военните лекари им беше забранено в извънработно време частната практика. А имаме много добри специалисти, които могат не само да си допълват доходите, но и здравеопазването ни да използва техния потенциал. По-рано повече приказвах, сега внимавам. Но ще кажа така: военните лекари са най-добрите специалисти в България, във ВМА имаме и 10-15 топспециалисти. С това, че им орязват правото за частна практика, ги стимулират да отидат в частните клиники. Тогава всички ще им плащат висок хонорар, за да ползват консултациите им… Единственият страничен доход на военните лекари по-късно беше за преподавателска дейност.
Имаше абсурди работата в частен кабинет да се отчита като преподаване… От много години съм републикански, а от няколко години – национален консултант по анестезиология и реанимация, определен от министъра на здравеопазването. Имам график за дежурства за разположение в „Бърза помощ“ за цялата страна, където и да има нужда от мен. Тази система работи от 30 г. и консултантите получават заплащане за медицинска дейност – по 26 лв. на месец. Но това ме вкарва в конфликт със закона за отбраната. Аз лично реших този въпрос като не подписах договор, но продължавам да върша тази работа. Чашата преля, когато излезе заповед на МФ, че за тези 26 лв. всеки месец се подава данъчна декларация, за да не си данъчен нарушител… Сега ние работим като консултанти, график има, договор няма.
– Какъв период предстои на ВМА в следващата година?
– Ако първата година за моя екип беше „Началото“, тази е година на равновесието и стабилизацията. Имаме и нови идеи, ще откриваме стационар към клиниката по физиотерапия. Открихме инвазивна кардиология, имаме и други идеи за развитие. Но трябва да се стабилизираме, да закупим някои неща, получаваме дарения. На една клиника ще довършим ремонт, друга – цялостно ще ремонтираме. Но грандиозни проекти не предвиждаме. Тръгнали сме да работим по проекти към здравното и регионалното министерство и дано успеем. Защото с години една игла не е влязла във ВМА по оперативни програми. А имаме нужда от саниране на сградата, от медицинско оборудване, просто от дрехи. Сравнявам с другите болници, а тук не е работено по оперативни програми. Съдейства ни Комисията по отбрана и по здравеопазване в парламента.
– С какво Ви се иска да се запомнят годините от Вашия мандат?
– Че съм свършил нещо добро, дори да е черна работа. Защото ВМА си има блясъка, но той години беше някак на вересия заради дълговете. Нека стигнем дотам да работим спокойно, че няма да дойде поредният запор. Може би само големият ни обществен авторитет и тежест в здравеопазването респектира фирмите да не се саморазправят с нас… Но с повече от 90% от фирмите работим коректно и открито. А на национално ниво екипът за реакция остава ВМА.
– А като Ви е трудно, вземате ли си акордеона?
– Като ми е трудно, не свиря, а весело ми е все по-рядко. Но хронично не ми стига сънят, тук съм като на фронт.
