През миналата седмица зам.-председателят на ДАНС Олег Петков връчи сертификат на министъра на отбраната Николай Ненчев за одобрено криптографско устройство за нуждите на Българската армия. Това е първата българска криптографска система за защита на информацията до ниво „секретно“. Устройството е разработено на базата на съвместен проект от експерти от МО и специалисти от българската фирма „СекНет“ в сътрудничество с ДАНС и с математици и информатици от Института по математика и информатика на БАН. За създаването и предоставянето на криптографските алгоритми, т.е. за сигурността на информацията, по закон в България е отговорна ДАНС. Връчването стана в присъствието на акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН.
Корените на криптографията (от гръцки-криптос-скрит и графос-пиша) са отпреди 4 хил. г., когато египетските мъдреци чрез сложни пиктограми разкриват смисъла само за посветените. Юлий Цезар кодирал информацията, разменяна с военачалниците. Използването на криптографията в дългата човешка история е едно от най-важните оръжия за постигане на успех и във военните действия, и в бизнеса.
Институтът по математика и информатика на БАН има рамково споразумение за съвместна работа с ДАНС. Математиците от института консултират и дават информация за последните достижения и тенденции в тази област, които задават водещите криптографски школи в Белгия, Франция, Германия, САЩ, защото всяка криптографска система трябва не просто да отчита най-високите постижения в света дотук, а да проглежда в бъдещето за възможното развитие на модерните технологии в контекста на киберсигурността. Все пак крайната дума по закона за разработката на криптографски алгоритми е на специалистите от ДАНС.
Институтът по математика и информатика на БАН и ДАНС имат съвместен проект по линия на Фонд „Научни изследвания“ именно на такава тематика: математически методи за проектиране, оценяване и имплементиране на криптографски схеми за защита на информацията. В тази съвместна дейност от съществена важност е и гласът на математиците. Във физическото устройство, създадено от фирма „СекНет“, специалистите имплементират съответния криптографски алгоритъм. Това устройство и софтуерът са специфични за нуждите на армията, за криптиране на определен тип класифицирана информация.
Българският отговор
Все по-трудна става регулацията на използването на криптографията и предотвратяването на достъпа на терористичните групировки до все по-съвършените криптосистеми и алгоритми за шифриране на данните. Осъзнавайки, че нарастващото използване на цифрови данни ще засили риска за тяхната сигурност, както и нуждата от стандартизиран и общодостъпен алгоритъм за криптиране, Националното бюро за стандарти на САЩ още през 1973 г. отправя апел за разработване на т.нар. криптографски примитиви.Създава се Американският федерален стандарт FIPS-46. През 1997 г. е обявен нов конкурс, който спечелват двама белгийски криптографи, чийто алгоритъм RUNDAEL е избран през 2001 г.
У нас в края на 1989 г. акад. Стефан Додунеков, по-късно до смъртта си председател на БАН, създава със свои колеги съмишленици в Института по математика и информатика секция „Математически основи на информатиката“. Сътрудниците й работят в София и във филиала на института във Велико Търново. Математическите методи за проектиране, оценяване и имплементиране на криптографските схеми за защита на информацията си остават сред приоритетите на учените. Днес ръководител на секцията е доц. д.м.н. Емил Колев. Проектът, в който математиците участват съвместно с ДАНС, се оглавява от проф д.м.н. Цонка Байчева. През м.г. институтът е учредил собствена награда за постижения на български математици, работещи не само у нас, а и по света. Защото отлични математици сме дали и в САЩ, Канада, Мексико, Чили, Южна Корея, Япония, Австралия, Германия, Франция, Италия. Тази награда е призвана да хвърли мост между математиците, работещи в България, и техните колеги от българската математическа диаспора и да напомня, че пътят им към България е винаги отворен. През последните 2 г. 5-има успешни български математици между 35 и 40 г. възраст, повечето работили в САЩ, са се завърнали да работят в института. На въпроса за реинтегриране на български учени в страната трябва да се отдели особено внимание. Например Китай има мащабна реинтеграционна политика за завършилите в чужбина, Европа – програми, които поне за няколко години подпомагат реинтегрирането на млади учени. България трябва да има подобна политика, казва акад. Ревалски – директор на института. Днес много българчета печелят награди на международни олимпиади, но повечето от тях заминават в чужбина. Изходът от ситуацията е държавата не само да отглежда таланти, но и да създаде условия да ги задържи и да върне част от заминалите. Институтът по математика и информатика, който има целенасочена политика за откриване и развитие на талантите в областта на математиката и информатиката, и който полага систематични усилия в последните години за реинтегриране на наши сънародници от чужбина, ще продължи да предприема такива инициативи.
Математиката е навсякъде
Математиката е вплетена във всички, не само природни науки. Създаването на криптографските алгоритми е само един пример за приложенията й. Макар да я приемат за абстрактна, математиката е неразделна част от цялостното научно познание. А българската школа в областта на геометрията, диференциалните уравнения, изследване на операциите, вероятности и статистика, на математическото моделиране е много силна.
Едни от най-перспективните и модерни направления в последните 10-15 г. са биоматематика и биоинформатика. Те са ярък пример за интегриран модел на работа и как науките пресичат пътищата си. В тези направления се срещат идеи, изследвания, процеси от биологията, химията, физиката, екологията.В интердисциплинарни екипи работят учени от различни области, а математиците моделират процесите с математически средства.
Математическо моделиране може да се прави с всички дейности, свързани с армията. Преди години по договор между БАН и МО сътрудници на института разработват модели, следвайки устава на БА, във всички направления на бойните действия – авиация, артилерия, пехота, логистика.Моделите симулират военните действия, изчисляват се загубите – свои и на противника, моделират се щетите при използване на ядрено оръжие. В по-ново време колектив от института участва в разработка на модели за вземане на решения при водене на военни действия, финансиран от НАТО.
Нека споменем, че цял клон от съвременната математика – изследване на операциите, се развива след Втората световна война като продължение на изследвания, свързани с военните действия. Сега клонът се развива не само в моделирането на военни действия, но и в редица други области на цивилния живот, например оптимизация и моделиране върху мрежи.
Акад. Юлиан Ревалски, директор на Института по математика и информатика: Голямото предизвикателство ще са квантовите компютри
За мен при създаването на криптографски алгоритми има винаги иновативен елемент, защото въпреки, че по света съществуват такива разработки, всяка страна сама решава какъв алгоритъм да приеме. Уникалността е свързана и с основните критерии, с които се оценява един такъв алгоритъм: ниски разходи на енергия, висока скорост и дългосрочна сигурност. Трите критерия заедно са трудни за съвместяване. Затова при създаването на криптографски алгоритъм винаги има нещо ново и оригинално, въпреки че принципите са едни. Във време, в което в света се говори за квантово смятане и квантови компютри, които днес ни изглеждат като елемент от бъдещето, информационната сигурност може да се окаже застрашена от такива по-мощни устройства. В момента на появяването си те ще направят революция със скоростта на решаване на задачите. Поне част от сегашните кодове, непробиваеми от сегашния тип техника, биха могли да станат уязвими. Това е задачата на учените, да гледат по-напред и мислейки за технологиите от бъдещето, да разработват своя отговор и в криптографските алгоритми.Затова един от неписаните критерии при такива разработки е те да се вписват в бъдещото развитие на технологиите. Работата на секцията ни „Математически основи на информатиката“ е пример, че в България е създадена школа на световно ниво в тази област. Бих искал да добавя, че в Института по математика и информатика, един от институтите с най-дългогодишна история в БАН, са създадени школи на световно ниво и в други области на математиката и информатиката.
Росица Цонева
