Внимателният прочит на предложенията предполага силно поляризирани мнения поне по два въпроса – за изискванията към фигурата на шефа на служба „Военна информация”, както и към ръководството на тази служба. Самият шеф на парламентарната Комисия по отбрана Михо Михов едва ли ще отстъпи от собственото си предложение на върха на военното разузнаване да застава само и единствено военен. Силно лобиране изтласква ръководството на военното разузнаване към Министерския съвет. Отговорът на подобни предложения може би се крие в една „странична” подробност, която не убягва обаче от окото на експертите. Проектозаконите по толкова важните проблеми на сигурността, включително рамковият, бяха внесени не от Министерския съвет, а от група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. Депутатите Петър Славов, Методи Андреев, Мартин Димитров, Явор Хайтов и Корман Исмаилов предлагат изисквания професионален стаж от 10 години за поста на шеф на службата да може да се придобива и в Народното събрание, президентството или Министерския съвет като народен представител, секретар или съветник на президента или експерт по отбрана и сигурност или секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Подчинеността на служба „Военна информация” е другата ябълка на раздора. По-далече от компетентностите на военния министър – така могат да се обобщят някои от идеите на народните представители. Предложенията са кардинално нови – до това службата да бъде непосредствено подчинена на Министерски съвет. То някак се допълва от друга идея, която дава на премиера възможност да „осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво…”.
Да се издигне ролята на началника на отбраната предлагат някои от депутатите в свои предложения между първо и второ четене на законопроекта за военното разузнаване.
Като цяло някои от поправките напомнят, че дори и депутати, свързани в професионалния си живот дотук със системата за национална сигурност, гледат на нея „на парче”. В този смисъл, това че и четирите законопроекта едновременно ще влязат в пленарна зала за обсъждане и гласуване – рамковият закон, този за Национална служба за охрана и Национална агенция „Разузнаване”, както и за военното разузнаване не гарантира, че най-после дворът на сигурността ще бъде огледан, преметен и заграден отвсякъде. Както се казва, за честта на пагона.
Някои конкретни предложения
На народния представител Методи Андреев:
В гл.2 „Организация и задачи на военното разузнаване“, раздел 1, чл.7 новите алинеи:
„Служба „Военна информация“ е служба за сигурност непосредствено подчинена на Министерския съвет“ и „Службата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София, а директорът на Службата е първостепенен разпоредител с бюджетни средства“
В гл.3 „Устройство и управление на военното разузнаване“, раздел 2, в т.2 на чл.21 предлага при правомощията на министъра на отбраната да се допълни след поставя информационни задачи, „съгласувано с министър-председателя, а по време на военно положение и война и с президента на Републиката“
В раздел 3 „Ръководство на службата“ в чл.23 в изискването за директор на Службата цивилен служител да се замени с „цивилно лице“ и да се създаде нова точка „Ежегодно до 31 януари (Службата) изготвя и представя пред Министерски съвет чрез министъра на отбраната годишен доклад за дейността на Службата за предходната година“
За директор и заместник-директори на Службата предлага да бъдат назначавани лица, които да са „проверени за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА по закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА“.
Димитър Лазаров, председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, и група депутати предлагат ръководството на военното разузнаване да се осъществява от министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната. Според това предложение премиерът осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво, поставя дългосрочни и годишни информационни задачи на служба ВИ, изисква и получава становища и доклади от директора на ВИ по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и задачи. Депутатите предлагат директора на ВИ да може да бъде преназначаван само за срок от още 5 г.
От парламентарната група на БСП – Лява България, предлагат директорът на служба „Военна информация“ „може да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание“, „Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат военнослужещи на действителна военна служба със старше или висше военно звание“.
Атанас Атанасов, председател на Комисията по вътрешни работи и обществен ред, в текстове на законопроекта предлага ограничение и военното разузнаване да обслужва само сферата на отбраната, а не цялостно националната сигурност на страната. Той заменяя понятието национална сигурност с „отбранителна сигурност“.
Красимир Каракачанов предлага министърът на отбраната да осъществява общо ръководство на Военното разузнаване непосредствено или чрез началника на отбраната. Началникът на отбраната „Ръководи военното разузнаване в БА и осъществява координацията и взаимодействието между стратегическото, оперативното и тактическото разузнаване като единен разузнавателен процес в системата на отбраната и ВС“.
Народният представител предлага директорът на Служба „Военна информация“ да „е с ранг, приравнен на заместник-началник на отбраната“ и „при положение на война и военно положение се включва в състава на Върховното главно командване“. Към изискванията за поста на директор и на неговите заместници предлага да се добави и „завършена генерал-щабна академия“.
Росица Цонева
