Къщата на Иван Вазов в София свети с обновена фасада. Благодарение на усилията на главният уредник на музея Вазов – поетесата и писателка Мирела Иванова, на всеотдайни специалисти от фирма „Реставрация“ към Министерството на културата и на частни дарители. Безкористно работниците и техническия ръководител инж. Лиляна Петрова работят по 12 часа дневно за ремонта близо месец. Естетическата визия е изготвена по проект на арх. Христина Стоянова.
Обновлението се случи в навечерието на 165-ия рожден ден на поета, който беше вчера – пред паметника на Вазов в столицата. Деца и възрастни почетоха рождението му с рецитал и възпоменателно слово
Около 2000 души посещават къщата годишно, без да се брои Нощта на музеите и галериите. Тук, на масата със зелено сукно, писателят създава сборниците с разкази „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“, поетичните книги „Легенди при Царевец“, „Под гърма на победите“, „Песни за Македония“, „Люлека ми замириса“, „Не ще загине“, комедиите „Вестникар ли?“ и „Службогонци“, историческите драми „Борислав“, „Към пропаст“, „Ивайло“. Тук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът“.
Къщата е построена през 1895 година и в нея Вазов живее и работи най-дълго време. Първият ремонт на външната й част е правен преди почти 20 години. „Въпреки недостатъчните бюджети, намираме решения. Нямаше и да забележа проблемите, ако Мирела не ме беше довела тук да ми покаже: я виж, ще падне най-хубавата къща на патриарха на българската литература” каза министърът на културата Вежди Рашидов. А кметът на столицата Йорданка Фандъкова допълни, че общината прави всичко възможно старите сгради в София постепенно да придобиват нов вид. Запазването им като паметници на културата в центъра на града и в кварталите носи културния дух на мястото. В район „Средец“ за 3 години са възстановени 90 сгради, аргументира се тя.
Пред множеството Мирела Иванова предаде усещането си – могъщото слово на Вазов „създава духовна аура, поетична волтова дъга не само над забързаната улица, а и над града ни, над България, която поетът е обичал до несвяст.
Най-сетне фасадата на Вазовия дом излъчва озарение, светлината отвън се слива с духовната патина отвътре, и така потвърждава несвършваща във времето почит към патриарха на българската литература, потвърждава се и знаковостта на това място: поклонническо и съдбовно…, побрало огромна народна енергия в дни на скръб и изпитания, и в дни на тържество, и съхранено в историческите превратности като символ на неугасващия ни дух и слово, като висока мярка, че сме европейци, опазили паметта на сътворителя на българския космос…”
На събитието присъстваха директори на столични училища, преподаватели по български език и литература и граждани. Актьорът Янко Лозанов и ученичката Еми Стрезова направиха рецитал със стихотворения на поета от известния му балкон, а Софийският духов оркестър изпълни най-обичаните песни по вазови текстове.
Лъчезар Лозанов
