Не съм бил на възраст, нито на позиция, за да знам колко е било сложно преди, но мисля, че сега е по-сложно и по-тежко, отколкото по времето на Студената война. Тогава има ясна бариера – от едната страна е Варшавският договор, от другата е НАТО, от едната е СИВ, от другата е Общият пазар. Сега в международен план има доста повече играчи като Китай и Индия. И в същото време е време на санкции. От една страна, наложени са санкции на Русия, от друга – контрасанкции от Русия към Европейския съюз. От това положение губят всички. Санкциите не могат да донесат нищо добро на икономиката на никоя държава. България като член на НАТО и ЕС поддържа санкциите, в същото време губим много. Голяма част от туризма, голяма част от селското ни стопанство, традициите, които имаме в търговията, са свързани с Русия. Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени.
Ситуацията до голяма степен нервира и руското ръководство. Неслучайно от Анкара президентът Путин беше много остър към България. Вероятно той има своите основания. Без да имаме вина, без да имаме такива цели, отношенията между България и Русия охладняха. Полагаме усилия да върнем нормалните ни отношения, едно море ни дели, дето се вика.
„Бургас-Алекандруполис“ беше проект, който населението в региона не го искаше. Не от друго, а от страх от екологична катастрофа. Там ни е най-хубавата част от Черно море, милиардни инвестиции имаме в туризма. И в този малък Бургаски залив с буйове да претоварваме петрол, за всички беше риск. Затова направихме референдум. С Белене постъпихме така, както постъпихме, ако следите и с подписаното от предишното правителство. На два пъти или три пъти се случва да заварват проекти, които са лишени от финансово-икономическа логика. Белене е подписано през 2006 г. Тогава вместо да се уточнят най-важните параметри – колко ще струва, за колко време ще се изпълни, как, се оставя една година тези детайли да се уточнят. Ние дойдохме на власт през есента на 2009 г. и го заварихме така, както го бяха подписали – без нищо. А всъщност на АЕЦ „Белене“ бяха правени три първи копки. За тази цел бяха похарчени милиарди. И накрая нямаше осигурено финансиране. По същия начин постъпих и със 7-и реактор на Козлодуй с „Уестингхаус“. Подписано споразумение да се строи реактор, само че най-важните неща в него ги няма. „Атомстройекспорт“ и „Устингхаус“ са търговски компании, те не са нито американците, нито руснаците. Интересът на България е да постигне максимално ниска цена или да строи нещо, когато има пари. Откъде да извадим и да дадем 20 милиарда? По един и същи начин съм разглеждал и двата проекта и за двата ние нямахме финансиране.
„Южен поток“ е друга тема. Отношенията между Запада и Русия се влошиха и изведнъж от чисто икономически проект той стана политически. Вместо българското правителство да отиде в Брюксел и да си защити проекта, в него няма нищо политическо, те се опитаха да шикалкавят, не знам на руски как е, да хитруват, и Европейската комисия ни наложи процедура, която буквално забранява всички движения по този проект. На всички поне според мен важни хора в ЕС обясних, че това е един икономически проект, който няма лошо да се случи при европейските правила. Полагам огромни усилия да измъкна проекта от обявяването му за политически или геостратегически, като пазя интереса на България. Когато си малка държава на самия вход, когато големите сили воюват, на нас ни е най-трудно.
*Акценти от обширното интервю на премиера Борисов за агенция ТАСС. Заглавието е на редакцията.
