Всичко е облечено, разбира се, в изящна юридическа словесност и в мотиви, колкото „Война и мир“. В раздела за опита за подкуп се употребяват думички като „обясненията на министъра не са кредитирани като достоверни“. Не били подкрепени от останалите „събрани по преписката данни“. Ами нали именно събирането на тези данни е работа на прокуратурата и на разследващите. Дали пък са си дали труда да ги съберат, или са се задоволили само с разпит на министъра? Казва ли ти някой, пък и смееш ли да питаш, както се изразяваше разбойникът Перо от филма „13-та годеница на принца“. С тази сегашна конституция по-високо от прокуратурата няма. Смъртните заплахи, въпреки че били отправени публично от екрана на една телевизия, също не били престъпление. Ами нали целта им е именно да „възбудят“ нечии пламнали глави в твърде негативна насока. Как да се тълкуват публичните изказвания на вечните бивши разузнавачи, които наричат министъра „национален предател“, а пък, според тях, „такива предатели се наказват със смърт“? То Темида, че е с вързани очи, хубаво, уж да съди безпристрастно. Ама нашенската си е направо кьорава!
