Също така е известно, че провалът на реформата в правосъдната система ще обезсмисли реформите във всички останали области.
Огромен процент от външните инвеститори в страната сочат липсата на справедлив съд и корупцията като свое основно опасение.
Липсата на достатъчно доверие към парламента, правителството, държавните и съдебните институции вътре в страната предизвиква засилващо се недоверие и извън нейните граници.
Затова е логично обществените очаквания към съдебната реформа да са най-големи.
Също така логично беше да се очаква, че съпротивата срещу нея от страна на привържаниците на статуквото ще бъде най-силна. На терена на правосъдието се очертава генералната битка за бъдещето на държавата.
От поведението на партиите, на водещите политици и депутатите сега ще стане ясно кой – кой е и какви интереси защитава.
Затова ми се струва, че за всички тях би било полезно дискусията в тази сфера да бъде максимално открита. И гласуванията в парламента да бъдат поименни.
Ако някой още не е схванал, че общественото търпение към задкулисието в правораздаването е отдавна изчерпано, то мястото му не е в политиката.
