Какво съдействие могат да търсят от държавата и конкретно от Министерството на икономиката предприемачите от отбранителния бизнес. Проблемите на българската отбранителна индустрия реално към министерството, като държавна администрация, по-скоро са чисто процедурни. В периода от мандата на сегашния кабинет с изключение на началото, когато процесите се забавяха, и в междуведомствения съвет, и в междуведомствената комисия, която лицензира и одобрява всички процедури, не е имало сериозни проблеми с администрирането на процеса. Така че по-скоро проблемите на българската отбранителна индустрия са в търсенето на нови пазари, на нови ниши, в които разчита и на собствен експертен потенциал, и на собствени контакти. Но все повече тя
разчита и на търговските ни аташета
към Министерството на икономиката в отделни страни, които успешно подпомагат целия български бизнес, включително и този в отбранителния бранш.
В Индия, например, в специална българска делегация с представители на отбранителната ни индустрия, в която е включен и търговският ни представител Стефан Йонков, в преговорите се изчистват натрупани във взаимоотношенията България-Индия проблеми. И сега специалистите от „Кинтекс“, а и от частния отбранителен сектор смятам, че ще работят по-добре с бизнеса в тази страна. Вече има информация, че се подготвят много добри договори. Нашите фирми участват в процедури там. Това е пример за съвместно решаване на проблем на целия бранш чрез българските търговски представители в чужбина и с участието на Министерството на икономиката. Но в това е и шансът да се работи съвместно –министерството и отбранителната индустрия, независимо дали е частна или държавна.
В икономическото министерство си дават сметка, че трябва да работят в по-голям синхрон с Министерството на отбраната, за да може в следващата година превъоръжаването на Българската армия да върви към размерите, заложени по определени договорки. За да можем да се гордеем с армията ни и да разчитаме на нейния потенциал, както казва заместник-министър Любен Петров. А и да се даде шанс на отбранителния ни бизнес да помогне в това.
Защото засега поръчките към българската отбранителна индустрия от страна на Българската армия са много малки. И добре, че тя има традиционни пазари, в които е работила и продължава да работи. Но дано в нови процедури и търгове за превъоръжаване на Българската армия отбранителната ни индустрия може да се включи сериозно и със свои продукти, и с кооперирани производства с наши партньори от НАТО, което ще даде още един тласък на българската отбранителна индустрия.
Да, след промените тази индустрия беше в криза, в сериозен спад. В икономическото министерство за това са разговаряли и с бивши, и с настоящи директори на ВМЗ-Сопот, и с мениджъри от вече приватизираната отбранителна индустрия. Наистина в началото на прехода са се налагали огромни съкращения на работници, преструктуриране на производства, преоборудване на технологични линии и цялостни нови концептуални решения. Но в момента българската отбранителна индустрия
работи на много високи обороти, съхранила е специалистите си
има поръчки за години напред. И ВМЗ има доста договори. Този процес върви в един положителен тренд през последните години. И ДАНО с общи усилия се запази. Защото българската отбранителна индустрия може да бъде и сериозен фактор за цялостния растеж на българската икономика. Но без нови технологии и иновации няма как да участваш на международните търгове с качествени продукти и с добри цени. Затова и с институтите на БАН се работи в активно сътрудничество. Дано чрез Министерството на образованието да заработи и проектът за дуалното обучение, защото то ще осигури и средни специалисти за отбранителната индустрия. Защото имаме добри специалисти, но те са на по-високо ниво и тъй като поръчките растат, от отбранителната индустрия споделят за глад за млади кадри, които имат желание да се обучават и работят в тази индустрия. Тези предприятия не са съсредоточени в София, но заплатите в тях са сред най-високите в регионите. И затова тази индустрия е привлекателна и дано способства за запазване на младите в градовете извън столицата.
За съжаление, няма директно перо в икономическото министерство, което да финансира научни изследвания в отбранителната промишленост. В частните фирми на отбранителната индустрия си имат развойни звена. ВМЗ-Сопот също има такива звена. Работят, разбира се, в тясно сътрудничество и с институтите на БАН, и със специалисти от университетите. И затова от Министерството на икономиката гледат към следващия бюджет, като се надяват този за отбрана все повече да се приближава към 2 процента, за да може от него реално да се отделят средства за разработки.
Европейската агенция по отбрана също провежда съвместни научни изследвания и разработки с наши институции. Има съвместни научноизследователски проекти със звена от ЕС и НАТО. Използват се и разработки от цивилната сфера на изделия с двойна употреба, които да се прилагат и в българската отбранителна индустрия. Така че се използва целият потенциал на пазарната икономика. Но държавата все още е длъжник по отношение на директни инвестиции в развойна дейност на научно-техническия потенциал на отбранителната индустрия. Дано в следващите бюджети на държавата това перо да е все по-сериозно.
Коопериране
В момента в ЕС се коментира създаването на програма за коопериране между фирмите от отбранителната индустрия. Това ще е нещо подобно на „Планът Юнкер“, но в отбранителната индустрия. Все повече се говори в тази посока и извън сътрудничеството и кооперирането в рамките на НАТО и в рамките на ЕС, все повече ще се насърчава кооперирането на тези индустрии с цел създаване на конкурентни продукти за европейската отбранителна индустрия. Както и създаването на продукти, които да отиват на трети пазари.
Контролът
Контролирането на сектора особено след инцидентите в някои производства става при строго спазване на законодателството. Държавните структури лицензират търговските дружества за осъществяване на внос-износ, за трансфер на продукти и технологии. Прилагат се разрешителни режими за производство на взривни вещества, оръжие, боеприпаси, пиротехнически изделия. След взривовете на площадката в Иганово са се провели и стрес-тестове на персонала, работи се и с експерти по инспекцията по труда, и със специалисти от служба КОС. Така че цялостният процес зависи от много институции. И дано все повече желанието на българската отбранителна индустрия да произвежда нови и съвременни неща и по-големи обеми ще бъде съчетано със запазване на този контрол и дори с увеличаването му. Защото смисълът на този контрол е държавата да е гарант и за спазване на технологичната дисциплина, и на безопасността на труда, и да се гарантира живота и здравето на работниците и специалистите.
Ситуацията в Иганово
В Иганово нещата вървят добре. Почти 90% от специалистите, работили на площадката, са на работа, някои са в отпуск, а малка част работят на площадката в Сопот. Иганово все повече възстановява производството си. Върви и пълен преглед на дейността на цеха. Ще се привлекат и външни експерти по цялостната оценка, инвентаризацията на базата, за да може Министерството на икономиката да получи и един друг поглед върху цялостния производствен процес и технологията там като допълнителна гаранция за в бъдеще срещу случилото се.
