-Г-н Милков, от гледна точка на човек от бранша на отбранителната промишленост в какво състояние е ВПК в момента в частния му сектор?
– Защо в частния? Той различава ли се от държавния сектор на отбранителната индустрия? Аз не съм склонен да деля Военнопромишления комплекс на частен и държавен. Той е български – и единият, и другият. И държим и нас да ни третират наравно и да не се делим на наши и ваши предприятия. Ние също сме част от отбранителната индустрия на страната както частните, така и държавните фирми. За мен няма разлика. Голяма част от колегите ми имат договори, смятам добри, за бъдеща работа. Друг е въпросът със смяната на мениджмънта на ВМЗ-Сопот. Не може да няма стрес и при поредицата от последните неща, които се случиха в Иганово. Доколкото знам, колегите са обезпечени с работа. Друг е въпросът, дали има финансиране. Нашата фирма за радари също работи по-сериозно, но не за Българската армия, за съжаление.
– Оценката Ви е в сравнение с предишни периоди. В резултат на какво фирмите от ВПК имат повече договори?
– Това е от едно натрупване през годините, в които колегите от бранша са работили и в маркетинга, и с търговски организации. Естествено, влияе и международната обстановка, и търсенето. Българските фирми се върнаха на някои традиционни пазари. Това е по-различното и за предприятието „Черно море“, което управлявам. Това важи и за колегите.
-А в този процес на връщане на стари пазари имат ли частните фирми подкрепата на държавата?
– Откакто се обособи Министерството на икономиката, има напредък. Ние не искаме пари, а искаме да работим съвместно с Министерството на отбраната и в негова полза. И косвено – в наша: да развиваме нови изделия, евентуално да преоборудваме Българската армия, защото знаем състоянието й от гледна точка на бюджета за отбрана. А като преоборудваме и се добие нова техника или се ремонтира старата, това ще е на по-добри цени и при по-добри условия, след като тези, които ремонтират, са тук, на място. С години търсим такова сътрудничество.
– Срещали ли сте се с ръководството на Министерството на отбраната?
– Все още не сме се срещали с министъра, но търсим среща с него. Разговаряли сме със заместниците му и с отговорни лица в министерството. Засега нямаме сериозно движение, разбираме, че бюджетът за армията е недостатъчен.
– Не е ли свитият бюджет аргумент в полза на работа с българските фирми?
– Някои неща не могат да са на особено ниски цени. Но огромното предимство е, че българските фирми, като вземат едни пари, половината от тях се връщат пак в държавния ни бюджет. И пак от него се отчисляват средства за армията ни. Докато чуждата фирма, като ги вземе, те се връщат и в чужди бюджети. В единия случай се затваря един здравословен кръг, другият от наша гледна точка е порочен. В Министерството на икономиката сме си поставили исканията пред ръководството му, не очакваме резултат на секундата, но имаме надежда. Търговските им представители могат да ни съдействат. Но голямата врата пред отбранителната ни индустрия отварят междуправителствените споразумения, обменът на ноу хау, на технологии. Това е ролята на държавата, ако трябва да се удари рамо на отбранителната индустрия, та да върви напред. Това е, което можем да очакваме от държавата. Ясно ни е, че такива договори с МО, че да се издържат фирмите ни, не можем да очакваме. Но пределно ясно ни е и че не трябва отношенията ни да са „на нула“ и да се прекъсват де факто връзките, както сега се случва.
– Откога е така?
– От доста време, от 5-10 години. Имаше проблясъци в дадени моменти, но те бяха епизодични. По-скоро трябва да бъде обратното.
-А има ли добри моменти в отношенията на вашите фирми с науката, с институтите на БАН с отношение към отбранителния сектор и с Института по отбрана към МО?
– С председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров сме съпредседатели на СБОИ. И макар реално сътрудничество засега да няма, това е един процес. Фирмите не са достигнали до такова ниво да правим сериозни печалби, за да ги инвестираме в сътрудничество с възможностите на институтите на БАН за определени изследвания. Но тук по-скоро трябва да се получи нещо като триъгълник между държавата, институтите и отбранителната индустрия.
– Но вие като хора на пазара би трябвало по-активно да го търсите…
– За да спечелим нещо в нашия бранш, се борим с конкуренцията на международните пазари. Може би не ни достига време за вътрешните ни отношения и връзки, за лобиране. За нас най-добре безспорно е науката да е в служба и на българската индустрия. И парите, които се дават там, и на университетите, и на институтите на БАН да са и за нещо полезно. Отбранителната индустрия е добър сектор за това. Част от парите за висшите учебни заведения може да имат конкретно предназначение за научни изследвания – и за отбранителната индустрия, и за индустрията ни като цяло. Кой знае каква разлика няма. Ако в резултат на това се създадат някои продукти, можем да ги доразработим заедно, да търсим пазарна реализация, да върнем част от парите на университетите и институтите. Но това е процес, който така е скъсан, че е трудно да се възстанови. Сигурно и ние имаме своята си вина.
– С каква продукция България си възвръща пазарите?
– В момента това основно се отнася до оръжейното производство. За хайтека, оптическите фирми или фирми като моята за радари конкуренцията е огромна. Ние се борим на доста по-сериозен пазар с фирми от западните страни, подкрепяни много добре от държавите им и логистично, и финансово, и всякак. Все пак това са големи държави, които могат да си го позволят. Ние там по-трудно се конкурираме. Затова тази част от нашата отбранителна индустрия по-зависи от това, което може да се случи в страната, с поръчки от нашето Министерство на отбраната. Западният модел е добрият, но макар и по-слаби, можем да го правим в по-скромен мащаб. Нали говорим, че нашата армия има нужда от нашите продукти. Знаем състоянието й и едно добро сътрудничество с фирмите от българската отбранителна индустрия би допринесло много и за двете страни.
– Как се развива вашето производство, вие какво бихте могли да предложите на армията?
– Ние можем да модернизираме техниката, която се намира в Българската армия, по-специално във флота. Можем да поддържаме по-старата техника, която да осигури готовност. Това не са големи пари, но се иска и воля, включително политическа, защото най-лесно е да кажем: няма пари и да скръстим ръце… Естествено, фирмите от бранша търсят своето лоби у нас, но отбранителната индустрия трябва да се издигне в ранг на национална политика. Трябва собствената промишленост да се подкрепя с каквото може. То е в полза за бюджета на държавата, за армията – също. Това е завъртането на кръга в правилната посока на националния интерес.
– Какво правите в СБОИ сега?
– Работим по нашите си планове. Имахме наскоро срещи в една арабска държава. Организираме се и тук, участваме в изложби, сътрудничим си между фирмите и с колегите от отбранителния бранш. Наистина е груба грешка да се дели този бизнес на частен и държавен. На международните пазари фирмите ни тежат повече, когато зад тях стои държавата. Всяка държава си има политики, а във външнополитическите контакти темата за отбранителния бизнес е редом с икономическите и технологическите връзки. Тази последователност е част от сътрудничеството на държавите. А нашият бранш сякаш е в някаква изолация. Новите ни партньори не искат много да ни припознават. Сякаш не са свикнали, че вече сме партньори. Имат своите си проблеми, понесоха пасивите на кризата. Но в рамките на Европейската асоциация много пъти сме предлагали да работим заедно с другите членове от по-старите държави-членки, да създадем кооперирано производство, с което да излезем на пазарите на трети страни. Но засега не успяваме да намерим общ път. За много от външните фирми би било по-добре да ни няма на пазара. Затова е важно и да работим за нашата армия и тя да е много по-боеспособна. Имаме сериозна отбранителна индустрия. С изключение на Русия, от страните от Източна Европа – една от най-сериозните, което според мен не се използва от собствената ни държава.
