Няма да се предаваме, да сме живи и здрави, защото няма лесно никъде. Това казва редник Веско Георгиев, химик-разузнавач в 38-и батальон за ядрена, химическа, биологическа защита и екология в Мусачево, докато, екипиран в пълно бойно снаряжение, с бронежилетка, каска и оръжие, се подготвя за поредното занятие на формированието.
В поделението е от три години, а във войнишката професия е повече от шест години. Служил е в Горна баня като наборен войник – танкист. Хубаво поделение беше, имаше доста техника на добро ниво, спомня си боецът.
След това бил в щабна рота, осигурявал занятия. Сега, в Мусачево, участва в занятия и учения, като е свикнал с 20-килограмовата тежест на бронежилетката.
Сутрин ставаме доста рано, защото живея в София в общежитие и пътуването изисква време, обяснява войникът. В поделението началниците поставят задачите за деня и бойците тръгват да ги изпълняват.
Според редник Георгиев, предимствата на професионалната армия пред наборната са големи. Участваме в международни учения и виждаме, че с нищо не сме по-долу от чуждите ни колеги, дори с нашите по-стари машини и пособия се справяме не по-зле от тях, заявява боецът. Това ни мотивира, дава ни самочувствие, обяснява той.
В службата обаче има и трудности. Те са свързани както с техниката, така и с човешкия фактор. Трудно се намират хора, които да искат да дойдат да работят за това заплащане, а понякога кадри, които са доста подготвени, за жалост, напускат, споделя боецът. И добавя – не само армията, но и държавата.
Редникът е от Кюстендил. Завършил е спортно училище. От 6-7 години живее в София. Отскоро е семеен. Докато повечето хора бягат в чужбина, аз доведох от чужбина човек, казва с усмивка. Жена му е от Украйна. Вече почти две години сме семейни, заедно се борим с трудностите, казва войникът.
Посещавал е Украйна преди, по време и след събитията от последно време. Хората като цяло живееха много по-добре, а сега финансовата криза е доста тежка, те имат сега проблемите, които ние преживяхме преди 10-15 години, посочва той.
По думите му в Киев положението е по-добро, но в останалата част на страната е доста тежко. По време на европейското първенство по футбол бях там, видях какви стадиони имат, каква инфраструктура, заявява боецът. И допълва, че там много уважават военните.
С помощта на главния сержант играем волейбол, футбол, имаме желание да се включим във военни първенства, казва Георгиев. Той самият е участвал преди години във футболен турнир на малки вратички във Военната академия. Бойци от поделението се включват в специализирани военни състезания по стрелба, хвърляне на граната, щафетни бягания.
Повечето хора, които сме бивши спортисти, поддържаме форма, обяснява редникът. В службата и извън нея си помагат. Това ми харесва най-вече – че имаме колектив и се подкрепяме, изтъква редник Георгиев.
И споделя надеждите на цялото поделение за нова техника и още по-добри условия за служба. Не можем да се оплакваме, защото виждаме, че навсякъде е така, но ако искаме да имаме силна държава, трябва да имаме силна армия, категоричен е боецът.
