Стане ли дума за саможертва и героизъм, често ги съпътства репликата „като на филм“. Оказва се, че правенето на кино може да бъде самоизповед не по-малко истинска от делата, които правят историята. Известният български оператор Григор Кумитски ни оставя един нравствен еталон, за да не се оправдаваме, че в „тия времена на хаос“ истински благородното поведение е невъзможно. Загина край Варна, докато спасява момиче от мъртвото вълнение в морето. Девойката е спасена. 36-годишният Гришо не успява да се изтръгне от вълните. Сега можем да видим през други очи стореното от него – филмите „Чужденецът“ (2012), „Стоичков“ (2012), „Живи легенди“ (2014), както и на сериалите „Фамилията“, „Кантора Митрани“, „Домашен арест“, „Забранена любов“, „Революция Z“. Неслучайно с операторското си майсторство през 2012 година печели наградата на професионалната гилдия на фестивала „Медиамикс“ – „Златна корона“ за най-добър оператор от сериала „Кантора Митрани“. 2014 г. на филмовия фестивал в Монако взима приза за най-добър оператор с филма „Живи легенди“.
Той е от онези тихи, невидими хора, посредством които усещаме истински вкуса на живота. Кумитски завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Филмово и телевизионно операторство“, превръща професионалния си майсторлък в инструмент за самоизява и нравствен максимализъм. Доказва го и в живота. Мнозина от най-близките му ще чуват неведнъж прошепнатото от малкия му син: Липсваш ни, тате!, но жестът, посланието, което ни оставя, е истинската надежда, че един ден страната ни ще има бъдеще, щом в дълбините си създава и хора като Кумитски. Надеждата не е изгубена.
