Най-добрият опит е на вода, едно е на теория, друго е вече, когато на място се сблъскаш с трудностите, изникващи на момента. Това казва старшина първа степен Стоил Стоилов, който е старши матрос на фрегата „Верни“. Най-ценното обучение е, когато сме на море, на вода, изтъква той.
Работата му на борда е да поддържа машините, агрегатите, спомагателните механизми и всичко, което е свързано със задвижването на кораба. Обикновено при плаване няма проблеми.
Засега екипажът успява да се справи с всяка неочаквана ситуация. Задачите се решават по-лесно, защото всички действат сплотено, като един. При нас човек винаги може да разчита на колегата до себе си, има взаимопомощ във всяко отношение – и в личен, и в служебен план, изтъква старши матросът.
Старшина Стоилов служи на внесените от Белгия фрегати още от 2005 г. Тогава постъпва на „Дръзки“, където изкарва четири години.
След това, когато България закупи „Верни“, ме прехвърлиха тук, един вид като помощ за обучение на новите момчета, които идват, казва старшината. Преди 2005 г. е служил на тралчици. Като прави сравнение между руската и белгийската техника, не може да нахвали фрегатите. По думите му, на тях всички дейности са улеснени и екипажът може да ги извършва по-ефективно.
Категоричен е, че изобщо не може да се разбере, че трите фрегати са закупени втора ръка. Когато ги взехме, двигателите им бяха само на 100 моточаса след модернизация, обяснява старши матросът. Всичко беше почти ново и запазено, и много лесно за поддръжка, допълва той.
Стоилов е от Бургас. Завършил е висше образование по двигатели с вътрешно горене. Кандидатства на конкурс за старшини през 2001 г., одобряват го и влиза в строя на ВМС. Четири години служи в 6-и дивизион тралчици, след което, пак с конкурс, отива на „Дръзки” като моторист. Обучава се 8 месеца в Белгия и участва в докарването на кораба в България.
Покрай служебните ангажименти намира време за занимания със семейството си. Съпругата му работи на летище Бургас, а синът им е завършил 6. клас с отличен и се подготвя за 7. клас. По принцип съм му дал пълна свобода да решава дали да избере пътя на военния моряк или друго поприще, казва Стоилов.
Радва се, че момчето проявява интерес към навигацията и набляга на географията, математика и чуждите езици. Че кой баща не желае синът му да тръгне по неговите стъпки в професията?
Старшината е плавал няколко пъти на мисия. Започва с плаването на „Дръзки“ в ЮНИФИЛ край бреговете на Ливан през 2006 г. След това участва в „Актив Индевър“ – 3 пъти с „Дръзки“ и 2 – с „Верни“. По думите му мисиите са ценни за българските военни моряци с опита на море, с проплаваните мили.
И в делниците на пристанището, и в мисиите край далечни брегове над всичко са уменията на хората, на екипажа. Най-важното е, както казваме – да сме живи и здрави, и с по-малко аварии на море, обобщава старшина Стоилов.
