С чесън по дирите на Дракула

Странно и за самия мен, човек, който минава пред самия себе си за неподвластен на суеверия, като зомбиран пъхвам в джобчето на раницата си скилидка чесън, както ме посъветва една позната, за да не „вампирясам“ в Румъния. Не притежавам никакви сребърни бижута за защита, нито декоративно разпятие или Библия под ръка (все оръжия от Холивудския арсенал за борба с вампири), а да подострям дървени колове за защита от митичните кръвопийци, за да ги мъкна в багажа си, ми се струва направо налудничаво. Ако зад Океана познаваха бабините-деветини от българския фолклор, сигурен съм, шкембе чорбата с оцет и чесън мигом би се превърнала в най-предпочитаната противоотрова по Хелоуин.
И така, на път за Румъния през Дунав мост, където нито един митничар не се качва в автобуса, за да провери личните ни карти. Сякаш и митничарите са вампирясали и не смеят да излязат на дневна светлина в тая жега, заляла Добруджа от двете страни по поречието на Дунава. Не съм минавал през северната ни съседка точно 24 години, но прекрасно си спомням войниците с кафяви въшкарници, досущ като нашите, и калашниците през рамото, които почти разчарковаха влака преди Гюргево, в търсене на бог знае какво. А най-често откриваха

контрабандни сакове с крем за бръснене

„Каро“, стекове БТ и пакети кафе на зърна „Нова Бразилия“.

От пръв поглед става ясно, че Румъния ни води с цяла обиколка, дълга колкото държавната си граница, по пътя за Европа. Все пак, ако не по на запад, то комшиите са по на север, което мигом проличава по архитектурата на къщите, смесица от алпийско-тевтонски стил с унгарски елементи, особено в Трансилвания. Влашко повече напомня за България, както забелязал съм, и териториите на всички наши съседки, които са били някога български. Същото важи за Северна Гърция, източна Сърбия и цяла Македония.
Веднага кръщавам Румъния „Страната на ламаринените покриви“. Керемиди в цяло Влашко няма, а триъгълни глинени плочки, които придават особен настръхнал вид на покривите, ще видя чак в Брашов, от другата страна на Карпатите.
Изобщо впечатлението е, че румънските къщи в този древен град, строен от немци и унгарци, е, че сякаш някога домовете тук са били живи, а днес са само вкаменени чудовища, чиито покриви напомнят гущерова кожа. Някъде по ръбовете между скатовете и улуците дори стърчат декоративни шипове, съвсем като гребен на дракон. Ако прибавим декоративните островърхи кулички, увенчани с готически гръмоотводи, богата дърворезба във флорални мотиви по чардаците и избухналите в кървавочервено мушката по балконите, Румъния напомня някаква приказна страна, която не е проспала последните 25 години, страна, чиито държавни граници напомнят кожуха на могъща карпатска мечка пред камината на средновековен замък, населявана от народ, способен да се разправи до смърт с диктатора си и да вкара в затвора за злоупотреби цяло едно „демократично“ правителство впоследствие начело с премиера.
Но да карам поред. Букурещ е модерен град, в който споменът за социализма пази само грандоманската фасада на Двореца на народите, строен от Чаушеску и прилежащите му сгради, истински социалистически чудовища, които капитализмът не пожали, окичвайки ги иронично с рекламни билбордове и неонови надписи в прослава на консуматорските нагласи на всяко развито европейско общество. Молове, шопинг-центрове, разноцветни таксита, двуетажни туристически автобуси, скъпи автомобили, разголени румънки по тротоарите, витрини – целият този пъзел, съставляващ съвременен Букурещ, се върти на ускорен каданс през прозорците на автобуса.

После – равнина чак до Карпатите и кукуруз до хоризонта. Пристигаме в Синая, зимния курорт на Румъния, който представлява архитектурно бижу, скътано в полите на планината.

Няма такова място в България

Деветдесет процента от наклона на улиците надвишава 45 градуса, което прави връщането пеша почти невъзможно. Ето защо на места тротоарите са само от едната страна на улицата, широки, колкото да мине сам човек, а другаде изобщо липсват. Тук всеки се движи със собствена кола или с такси, което взима 10 леи (5 лева), независимо от дължината на дестинацията. Явно румънските бакшиши са се наговорили такава да е тарифата за чужденци.
Цените по заведенията тук са като на Боровец и Пампорово, т.е. поне пет пъти по-високи от нормалните, а румънските кебапчета и пържени картофи са като на морето. Картофите – сухи като трески, бланширани, кепапчетата – потни от тлъстина и леко сурови отвътре. Бирата им също не струва, а румънската ракия „цуйка“ прилича на нашенска скоросмъртница, приготвена от шайка селски пияници, които са наръгали в джибрите каквото намерят под ръка – картон, слама, орехови черупки, – а после само са вдигнали градуса с обилна захар.

От такова питие, гаранция, всеки би вампирясал

На другия ден ни водят в Бран, бивше малко селце, което дължи славата си на писателя Брам Стоукър, минал по тези земи на времето, за да раздуе легендата за кръвожадния Дракула до чутовни кинематографични размери. Всъщност Замъка на най-известния вампир в света никога не е бил негов дом, а само временна квартира, докато бил хвърлен в тъмницата от своите подръжници-боляри, които решили да се отърват от него, за да омилостивят турците. Така че – предатели има и в румънската история, в разрез с възприетата у нас представа, че предателството е типично българска черта.

Славата си Влад Цепеш, наречен Дракула, дължи преди всичко на садистичната си изобретателност. Той е колил, набучвал на кол, рязал на парчета, одирал, разкъсвал, препичал, изкормвал и обезглавявал орди турски нашественици. Замъкът, който днес му се приписва, всъщност е построен от рицарите на Тевтонския орден през 1212, а през 1920 става дом на румънската кралица Мария. Ако човек си пада по разглеждането на женски ретро чеиз, съставен от каренца, покривки, гоблени, рокли, фусти и забрадки, този замък ще му хареса. Досадни са само стръмните каменни коридори, които са толкова тесни, че сякаш са прокопани от червей в ябълка. Ако прибавим и десетките стъпала, Замъкът в Бран се превръща в истинско състезание по ориентиране в лабиринт, украсен със старинна мебел и средновековни артефакти.
Лично аз предпочитам замъка „Пелеш“ в Синая. Там величието на румънската корона блести в целия си блясък. Истински готически дворец от приказките, щедро гарниран с каменни статуи по терасите, фонтани, островърхи кули, които се извисяват над околните борове, а вътре 42 стаи, които спокойно биха могли да съперничат по монархическо разточителство и лукс на Ермитажа и Уиндзор.