Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес. Той е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание за срок от пет години. Омбудсманът е независим в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Към омбудсмана могат да се обръщат всички български и чуждестранни граждани за решаване на техни проблеми, свързани с неправилни действия на администрацията, спорове с различни видове обслужващи институции, доставчици на електроенергия и топлофикация.
Както се вижда от законовата уредба, омбудсманът трябва да е висококвалифициран юрист, с богат правен опит, за да може сам въпреки помощниците и съветниците си да преценява всяка поставена пред него ситуация.
Наскоро парламентът избра третия български омбудсман. Почти до деня на решаващия избор към поста вървеше един-единствен кандидат. Досегашният граждански защитник Константин Пенчев сякаш беше забравен, въпреки безспорното си име, качества и свършена за петте години работа. И макар че и за него се сетиха, макар в 12 без 5, това май се получи по-скоро, за да не бъде изборът на Мая Манолова твърде нагласено
„състезание с един кон“
Така на стола на двама големи юристи и общественици, каквито са Гиньо Ганев и Константин Пенчев, през октомври ще седне дамата, известна повече с популярните и вестникарски названия „червената устатница“. Сякаш избралите я забравят или не са достатъчно компетентни, за да направят разликата между „устатница“ и висококомпетентен юрист. Каквито, безспорно, са Гиньо Ганев и Константин Пенчев.
Колкото и атрактивен да беше Гиньо Ганев по време на Великото народно събрание от 1990- 91 г., не може да се отрече, че четвъртата в историята ни Конституция е до голяма степен и негово лично дело. В онези романтични, почти революционни времена, само той успяваше да овладее страстите в Народното събрание и компетентно, член по член, точка по точка, буква по буква да гради новия основен закон. Доказан юрист и градивен парламентарист, той се вписа напълно успешно и в битността на новосъздадената
висока държавна длъжност
каквато е омбудсманът. Наследникът му Константин Пенчев не дойде толкова от бурните парламентарни среди, колкото от сложните висини на Върховния административен съд. Макар за този вид правораздаване да се знае твърде малко, защото „Маргините“, „Килърите“, „Октопод“ и всякакви други атрактивни дела са предмет на наказателното правораздаване, именно в административните съдилища се решават изключително сложни финансови, икономически, стопански дела, от които може да зависи бъдещето на цялата държава. Константин Пенчев стана омбудсман не по партийна воля, както и Гиньо Ганев беше безспорен за всякакви цветове и партии, а като компетентен юрист с биография на професионалист, която гарантира
общественото доверие
Но този достоен човек беше пренебрегван до последния момент, както бе пренебрегнат и при самото гласуване заради дамата, окичена с твърде авангардните названия като „червената фурия и устатница“. Тя е продължител на традицията на една партия винаги да има своята набедена Жана д, Арк или по-скоро Раймонда Диен. Първо беше Клара Маринова, носеща почти същите названия. Отдавна забравена и от хората, и от партията си. После „назначиха“ Татяна Дончева. Когато и тя явно се изчерпа, също беше пратена под една или друга форма „в запаса“. Такава е съдбата на „фуриите и устатниците“, но този път беше потърсена държавна служба за последното издание. Като не се взираме чак толкова в изискването за юридическо образование, все пак около дипломите на Манолова витае някаква почти конспиративна тайнственост. Изпратена в „братска“ Москва, учила история, пък завършила икономика и право в УНСС в София. Това е болката на съвременното ни висше образование. Вече можеш навред да завършиш всичко.
Изчезна класиката на Юридическия факултет
на Софийския университет. Слободията на закона сега позволява да станеш юрист и в русенския технически университет.
Но когато се стигне до общественото доверие, не може с името на новия омбудсман веднага да не бъде свързано аферата „Костинброд“, станала ярък пример за грубо нарушаване на изборното законодателство. Парламентарните избори преди две години бяха опорочени. По сигнал на Манолова, подаден в прокуратурата в петък, преди деня за размисъл, в съботния ден Цацаров прати жандармерия в печатницата в Костинброд, където се печатаха изборните книжа. От държавното обвинение всъщност дадоха основание на една телевизия и на един неин тогавашен шеф да изпълни поръчка, която се оказа грубо нарушение на избирателните права на гражданите. През целия ден за размисъл гърмяха внушения, подхванати и от няколко партии, че има надпечатани хиляди бюлетини, с които щели да бъдат манипулирани изборите. За да не остане нещо неясно, бурният телевизионер заяви запъхтяно от екрана, че до вечерта „Бойко Борисов и Цветан Цветанов ще го убият и невръстното му дете ще остане сираче“, защото ги е заловил в изборна далавера. Дни по-късно прокуратурата, позоваваща се на сигнала на Манолова, направи „жива картина“ пред журналисти, където показа „фалшиви бюлетини“ и дори разигра сценката „следствен експеримент“ с участието на репортери. ЦИК пък се произнесе, че в цялата дунанма няма нарушения на изборното законодателство. Резултатът – единственият обвиняем по делото „Костинброд“, бившият главен секретар на служебното правителство Росен Желязков, беше напълно оправдан, а прокуратурата не протестира решението на съда. Но пък
„будната гражданка“ Манолова
стана, макар и в най-кратко просъществувалия парламент, заместник-председател на Народното събрание. Само аферата „Костинброд“ стига, за да се замисли потърпевшият от „Топлофикация“ гражданин дали да потърси справедливост при новия омбудсман. Твърде разпознаваем, наистина, на което много държат другарите й, защото не слиза от екраните и от трибуната, особено, когато има пряко предаване. Като забравят, че работата на обществения защитник е толкова по-ефективна, колкото по-малко шум се вдига около нея. Както правеха Гиньо Ганев и Константин Пенчев.
