Евроатлантическата и европейската интеграция са дело на Европа и възникват, за да няма повече война. Евроатлантизмът и европеизмът са двете страни на един медал. Това е естествено. Може ли да си представи някой, че „натовските“ Норвегия и Дания ще останат безучастни, ако нещо застраши „европейските“ Финландия и Швеция.
Когато говорим за европейска интеграция, имаме предвид повече икономика, демократични ценности, култура. Когато става дума за евроатлантизъм, вниманието се насочва към армии, способности, военни бюджети, договорни задължения, колективна отбрана.
В крайна сметка обаче евроатлантизмът и европеизмът се сближават. Този процес е предизвикан от заплахите пред сигурността, появяващи се много изненадващо и развиващи се динамично. Тези заплахи придобиват вече зловещ вид. Те не са само физически, а са наситени и с много психологически закани към човека и неговото нормално възприемане на света. Скритата заплаха и закана в днешните предизвикателства пред сигурността застрашават свободата на глобалното човечество и най-вече нормалното му развитие. Тази заплаха вероятно ще изкристализира като „глобален сталинизъм“.
