С редица събития в районите на 24-а авиобаза и Авиационния музей в Крумово бе тържествено отбелязана 100-годишнината на българското самолетостроене. Показана бе репликата на първия самолет, произведен в България от наш сънародник и полетял в небето над България – „Йорданов-1“, дело на световноизвестния конструктор Асен Йорданов. В авиационното изложение „Построено от българи“ бе извършен статичен и динамичен показ на летателни апарати. Над 20 от тях участваха в Третата въздушна обиколка на България. Проведе се и състезание за официалния юбилеен радиолюбителски диплом LZ100AJ. Проявата бе под патронажа на президента на Република България и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев. Организатор на честването бе фондация „Български ВВС“, която спечели проекта за създаването на модел на „Йорданов-1“, финансиран по националната програма „Родолюбие“ на Министерството на отбраната. Разговаряме с председателя на Управителния съвет на фондацията бригаден генерал от запаса Спас Спасов.
– Идеята беше да бъде създадено летящо копие на „Йорданов-1“. Защо, господин бригаден генерал, показаният самолет е нито летящ, нито пък е копие?
– Имаше такава идея моделът да бъде летящ. Но направата му изисква продължително време. И проектът щеше да излезе извън рамките на 6 месеца, за да бъде осъществен. За това време нямаше възможност да бъде създаден летящ модел. Днешните изисквания по отношение на безопасност, на аеродинамика, на сигурност и т.н. са много завишени. Нямаше да ни стигнат средствата и времето. И се наложиха много ограничения.
– Не сме, но трябват още много средства да се направи една летяща реплика. Тази, която създадохме, ще бъде изложена като експонат в Музея на авиацията. Модел на първия български самолет.
– Не беше ли по-добре този самолет да бъде копие, а не реплика?
– Намаляването на копието бе за улеснение за цялостната направа на самолета. Колкото конструкторът Александър Мариносян се доближаваше до 100-процентово копи, толкова повече нарастваха средствата.
– Имаше ли моменти, при които Ви минаваше мисълта да се откажете от проекта?
– Стигал съм до това положение. Но изглежда инатът и амбицията надделяваха. Използвам възможността да благодаря на командира на ВВС генерал-майор Румен Радев, на командира на 24-а авиобаза бригаден генерал Петьо Мирчев и на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, които много присърце приеха тази дейност за ознаменуване на 100-годишнината на българското самолетостроене.
Из поздравителния адрес на президента на Република България и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев:
„…За мен е удоволствие да ви приветствам най-сърдечно послучай 100-години от полета на първия български самолет. Благодаря на фондация „Български ВВС“ и останалите неправителствени организации за реализирането на тази благородна инициатива.
…Изказвам своята благодарност към организаторите на тържественото отбелязване на 100-годишнината на първия български самолет и 100-годишнината на българското самолетостроене. Поздравявам ви и ви пожелавам много здраве и много успехи във вашата дейност, воля и решителност за реализиране на подобни високоблагородни и патриотични инициативи.“Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев:
„Искам да поздравя организаторите от фондация „Български ВВС“ за чудесната инициатива. Това, на което сме свидетели, не е просто възстановяване на един самолет чисто физически. Това е възраждане на българския авиационен дух, онзи дух, който преди 100 години ни постави и утвърди като водеща световна авиационна сила. Също така искам да благодаря на целия инициативен комитет и на изпълнителите, които успяха да възстановят този самолет, за да го има днес. И особено радостно е, че виждаме толкова много лека авиация. Защото без малка авиация няма и голяма авиация“.Директорът на Музея на авиацията Рада Банялиева:
„Благодаря за това дарение, което ни се предоставя от фондация „Български ВВС“. И като един малко по-педантичен човек се надявам, че работата по самолета ще продължи, тъй като днес вие го виждате само в един етап на неговата конструкция. Той трябва да бъде обшит с плат и да придобие изключителната красота на оригинала. Надявам се след известно време да го видите в пълния му блясък сред експонатите на Музея на авиацията“.
