Надявам се да бъде преодолян дългият застой в процеса на оборудване и модернизиране на машини за радиационно и химическо разузнаване. Това казва полковник Васко Михайлов, началник на сектор „Подготовка на подразделенията за ядрена, химическа, биологическа защита и екология (ЯХБЗ и Е)“ в Командването на Сухопътните войски.
В момента на една от машините на химиците се монтира
модерно оборудване
Част от средствата са осигурени по проект отпреди години. Целта му била да се модернизират машините за радиационно и химическо разузнаване в Българската армия. По причини от финансово естество проектът тогава бил спрян. Сега обаче отново е подновен като част от друг проект на СВ.
В резултат на това вече може да се говори, че модернизацията на техниката вече е в ход. С много големи трудности и след продължителни спирания на процеса в 110-и логистичен полк в Пловдив една машина за радиационно и химическо разузнаване вече се оборудва по съвременните натовски стандарти.
По думите на полковник Михайлов сред трудностите е било екипирането с модерни радиостанции. Предложено било да се снемат комуникационните средства от съществуващите машини за радиационно и химическо разузнаване на базата на руските автомобили УАЗ и да се монтират на армейски „Мерцедес“ G-клас. Предвижда се
по подобна схема
да бъдат модернизирани общо пет машини. За всяка от тях ще бъде осигурен и компютър, с който екипажът ще следи измененията в обстановката в реално време.
Според полковник Михайлов, много от проблемите по пътя на тази модернизация вече са изяснени и преодолени. Техниката ще може да се включи в планираното за октомври-ноември учение в Испания. В мащабната проява ще участва единият от сертифицираните неотдавна многофункционални взводове от 38-и батальон за ЯХБЗ и Е в Мусачево.
Подготовката за учението вече е в ход, изтъква полковник Михайлов. Проведени са няколко планиращи конференции.
Когато първата машина бъде напълно оборудвана и готова, с нея ще се извършат полеви изпитвания. Надявам се те да бъдат успешни и да се продължи с модернизацията на останалите четири машини, за да можем да отидем с всичките пет на учението, казва офицерът.
Той изразява благодарността си към началника на отдел „Логистика“ в СВ полковник Иван Неделчев, който е съдействал за ускоряването на модернизационните дейности. Мисля, че
ще успеем с този проект
той си е наш, нещата се случват в обхвата на СВ, обяснява полковник Михайлов.
До март миналата година офицерът беше командир на 38-и батальон за ЯХБЗ и Е. Считам, че формированието изпълнява своите задачи, върви по плановете, сигурен съм, че ще успее в това, което върши, заявява той. Във връзка с идеите за преместване на формированието в Горна Баня, полковникът има категорично лично мнение: „Като изключим всички други фактори, мястото на формированието е тук (в Мусачево – б. а.)“. Аргументите му са, че базата, с която разполага батальонът в момента, макар и стара, макар и в някои области – недостатъчна, все пак дава възможност за пълноценна служба и изпълнение на задачите.
Нещо повече. Според полковник Михайлов, неизяснеността на въпроса, дали ще има местене, или не,
води до негативен ефект
Стигнало се дотам да има подадени над 50 рапорта за преместване в други формирования.
Най-трудно се работи с хора, всеки командир знае това, казва полковник Михайлов. И хвали сегашното ръководство на батальона. Това са различни характери, всеки има свои намерения, но екипът на командира успява да се справи, водят се разговори с личния състав, търсят се начини да се даде малко повече сигурност на хората, някаква перспектива, лично за мен това е важно, заявява офицерът. И напомня: „Трудно се градят специалисти, лесно се губят по една или друга причина“.
Всяка модернизация, всяко обновление, струва някакви пари, казва полковник Цветан Каменов. Той е офицер с опит от работа в международни щабове, държавен експерт в дирекция „Операции и подготовка“, като отговаря за проверката и оценката на бойните способности на декларираните формирования за НАТО и ЕС, а също и за тези за силите за отбрана.
По думите му, за да се случи модернизацията във войската, на първо място трябва да има политическо решение, подплатено с финансови средства, след което идва и командирското решение. „При нас се получава точно обратното, като се заявява политическо желание за нещо. Казва се – ние искаме това, обаче нямаме пари“, обяснява офицерът. Докато в другите страни, като казват нещо, то се подкрепя финансово и го придобиват, допълва той.
И дава пример с Румъния, където е присъствал няколко пъти на сертификации за оперативна съвместимост и на проверка и оценка на бойните способности. „В рамките на четири години, с политическо желание и воля там си решиха проблемите. Да, не всичко е последна мода и последен вик на техниката, но те са оперативно съвместими, спокойно могат да оперират във всяко място, където отидат“, заявява полковник Каменов. По думите му, по подобен начин модернизирали техниката си и армиите на Словакия, Словения, Хърватска.
Дори Албания, за която преди се говорело, че изостава, обновила машините и оборудването си чрез американски фондове. И сега в декларираните си подразделения има техника, за която ние само можем да мечтаем.
Докато у нас, според полковник Каменов, всичко е на парче. Закупува се част от това, което е необходимо, а за останалото няма пари. И не може всичко да се реши с помощта, която идва отвън, трябват да се вложат и средства от наша страна, категоричен е офицерът.
Според него проблемът е, че техниката, която е предвидена да смени старата, все още не е налице. „В продължение на няколко години колегите от НАТО, запознати със състоянието на армията ни, казват – да, имате някаква екипировка, но техниката ви е просто несъвместима с нашата, за съжаление. Това би се оказало пречка за по-нататъшната съвместна дейност“, казва полковникът. И дава конкретен пример. Машините, автомобилите в армията ни масово са с бензинови двигатели. Докато в НАТО всички са на дизел.
При това много от материалите и техническите средства за ремонт на старата ни техника няма откъде да се осигурят, за някои вече не се произвеждат и резервни части. „При една операция трябва да оставим тази машина тук, да вземем от оборудването каквото можем и да го качим на друга. На което не се гледа с добро око сред съюзниците ни“, изтъква офицерът.