Държавните фирми от енергетиката и транспорта са останали най-големите необезпечени кредитори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) след Фонда за гарантиране на влоговете в банките, докато много от големите частни депозанти са спасили парите си чрез цесии. Това се вижда от списъка на приетите вземания, съставен от синдиците й в рамките на процедурата по несъстоятелност и подаден за вписване в Търговския регистър. Той включва 7998 институции, фирми и граждани със суми по сметки в банката над гарантирания от закона минимум или сключени при преференциални условия, както и такива, придобили вземане чрез цесии. Общата сума, която те ще търсят от осребряването на активите на КТБ, надхвърля 5 млрд. лв., макар и част от тях да зависят от висящи съдебни дела или други външни събития.
На първо място в списъка са кредитори, чиито вземания на обща стойност от 103 млн. лв. са обезпечени. Такива са няколко чужди банки като германската Commerzbank и френската Societe Generale, както и Българската банка за развитие (ББР). Сред негарантираните вложители най-много има да получава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който има вземания общо за 3.7 млн. лв. На челно място в списъка по размер на необезпеченото вземане се нареждат „Топлофикация София“, която има да взема 90.2 млн. лв., „Булгартрансгаз“, който разчита да получи 60.3 млн. лв., „Летище София“ с вземане за 28.6 млн. лв., „Мини Марица-изток“ – с 18.1 млн. лв. Националната електрическа компания, Българският енергиен холдинг и „Булгаргаз“ също са в списъка на 20-те вложителя с най-големи блокирани суми във фалиралата банка.
