Най-после на бял свят „лъснаха“ кредиторите на КТБ. Наред с популярни имена на т.нар. „физически лица“, пред взора на обществото просветна картинка, която буди неприятни въпроси.
Защо почти всички големи държавни предприятия са държали парите си само в тази банка? Защо сума ти общини, та дори и няколко църковни институции също са се „набутали“ там? Било е най-сигурно? Видя се какво стана със „сигурността“. Дали е случайно това поразително единомислие на вложителите, или има и други подбуди, поне за онези, които са определяли къде да се съхраняват парите?
Добре, зле – кредиторите са ясни. Но кога ще чуем имената на длъжниците? Те са по-горещата тема, свързана с КТБ. Някой търси ли ги да връщат взетото, от което пък да се компенсират кредиторите? Дано не се повтори познатата картинка от преди близо две десетилетия, когато по времето на Жанвиденовото управление, организирано „изгърмяха“ сума ти банки, нароили се с разни „комсомолски“, „десарски“ и „бекапейски“ пари. Завлякоха хиляди дребни вложители, но пък родиха прословутите кредитни милионери. Затова сега – всичко на светло. Кой колко дължи. И кога ще го връща. Всичко друго оставя у хората нездравото усещане за някакви комбинации, раждащи ново поколение кредитни милионери.
