Бригаден генерал Петьо Мирчев е роден в Карлово през 1966 г. Завършил е Военновъздушното ни училище през 1990 г., Военна академия „Георги Ст. Раковски“ през 2000 г. и Военно-въздушния колеж на ВВС на САЩ през 2008 г. С изключение на двете години в академията в София и една година и три месеца в САЩ, офицерската му служба преминава в бившия 44-и вертолетен авиационен полк, от 1994 г. – 24-а авиобаза. Летял е на самолет Л-29 и вертолети Ми-2, Ми-17, Ми-24, БеЛ-206 и „Кугар“. Бил е младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир на авиобазата по летателната подготовка, началник-щаб на авиобазата, заместник-командир на авиобазата. От 21 февруари т.г. е командир на 24-а авиобаза.
– Лятото при нас наистина се оказа доста горещо. Но това не е прецедент. Нормална практика е да се лети интензивно за гасенето на пожари, както е през тази година. Миналата година пък бяха наводненията. Преди това пак имаше много пожари. След 24 юли, само за две седмици, сме налетели 75 часа за гасене на пожари, изпълнили сме 212 захода с подвесната система за гасене на пожар бамбибакет, хвърлили сме над 480 тона вода. След това при пожара край Драгоман бяха изразходвани още около 90 тона вода. Друг пример, на 8 юли се получи сигнал за бедстваща група в района на хижа „Иван Вазов“ и Рилския манастир. Вдигнат беше дежурният екипаж за аварийно-спасително осигуряване. Той излетя преди залез слънце в 19,41 ч. и успя да локализира бедстващите въпреки малката видимост. Излъчени бяха координатите на групата по радиото към спасителните екипи, които си свършиха работата. Да, от тези факти се вижда, че лятото при нас е доста горещо.
– През зимата участвахте в помощ на бедстващо население, сега пък в гасенето на пожари. Коя от тези дейности е по-рискова?
– По-рано се говореше, че все бригаден генерал Златко Златев – сега генерал-майор, и полковник Евгени Белкинов – сега в запаса, изпълняват най-трудните задачи, но те вече не са в авиобазата. Стигат ли ви силите и средствата за тези дейности?
– Двете неща са взаимно свързани. За да има подготвени хора, на нас ни трябва изправна авиационна техника. Ако нямаме достатъчно такава техника, не можем да подготвим и екипажи. Да, за съжаление, от базата излязоха двама от най-подготвените пилоти, особено за борба с пожарите. Но с наличните средства в момента имаме достатъчно командири на екипажи и втори пилоти, подготвени за тази задача. За съжаление, положението с вертолетите е тревожно. Още през март писахме докладна записка по команден ред до министъра на отбраната, а тя стигна всъщност и до премиера. Отпуснаха се средства за закупуване на спасително оборудване, но не и за ремонт на вертолети и отделни агрегати. Сега също, за изпълнение на задачата за гасенето на пожари, изпратихме докладна записка, която стигна до премиера – бяха обещани около 2 милиона лева за ремонт на един вертолет Ми-17. Когато се лети за гасене на пожари, се прави нальот до 10 часа на ден. И ресурсът на вертолетите се топи много бързо. Но с всичките тези проблеми са запознати и Командването на ВВС, и Щабът на отбраната, и Министерството на отбраната. Благодаря на Командването на ВВС, защото постоянно търси варианти, но за 
– Има ли опасност от нарушавана на приемствеността в авиобазата?
– Липсата на достатъчно средства е една от причините да не можем да готвим допълнително екипажи и да осигурим тази приемственост с младите пилоти. Защото те трябва да изпълняват доста повече нальот за година. През тази година от випуска, който беше от трима пилоти, в базата дойдоха двама лейтенанти.
– Кои летци участват в дейността по гасене на пожари?
– Летят подполковник Димитър Павлов, майорите Йордан Йорданов и Борислав Тафков, и капитаните Александър Цанков, Александър Славчев и Павел Клинчев.
– В авиобазата служат и жени военнослужещи. Те на какви вертолети летят?
– Капитан Антоанета Чавдарска продължава да лети на Бел-206, защото се подготвя за бъдещ инструктор В курса на Бел-206 за млади пилоти са капитан Елица Миленова и старши лейтенантите Надя Пехливанова и Диляна Георгиева. Капитан Антоанета Павлова е в състава на екипаж на Ми-17. А капитаните Петя Спасова и Йонка Хаджиева са в състава на екипажа на „Кугар“.
– На изложението на леката авиация наскоро в Крумово много хора се бяха струпали около Ми-24. Нали този вертолет няма да участва вече само в стационарен показ?
– Наистина към него имаше голям интерес на статичния показ, но Ми-24 продължава да бъде активен вертолет. Работи се за възстановяване на летателната му годност, макар че процесът тече твърде бавно. Последната информация, която имам, е, че до края на август ще започнат заводските изпитания на Ми-24. И ще се радвам, ако през септември се завърне в базата. Защото ние вече организирахме теоретичен курс на Ми-24 с определените пилоти, които трябва да възстановят подготовката си, тъй като прекъсването от 5 години е доста голямо. Затова всичко трябва да става крачка по крачка, без да прибързваме.
– Някои специалисти определят Ми-24 като уникален вертолет. Наистина ли е така?
– Ми-24 наистина е уникален. И най-важното е, че се е доказал на практика, защото когато се представя даден летателен апарат, неговите характеристики изглеждат идеални. Но Ми-24 е вертолет, който е доказал летателните си характеристики на практика в много военни конфликти. Той остава един от най-бързите вертолети в света, остава един от най-мощно въоръжените, защото има най-различни варианти на въоръжение, съчетава тактиката както на вертолетите, така взаимства и маньоври от тактиката на самолетите. Освен че основното му предназначение е за борба с танкове и други бронирани цели, освен че е за борба със земни и морски цели, той превозва до 8 души – различни групи с тактическо предназначение. Може да изпълнява също и спасителни дейности. Ми-24 е един наистина полезен вертолет.
– Кои събития за Вас бяха най-важни, откакто сте командир на авиобазата?
– Авиобазата участва почти във всяко едно учение, например в наскоро преминалите „Тракийско лято“, и „Тракийска звезда“. Но едно от най-отговорните събития за нас бе провеждането на експериментални стрелби с Ми-17 по морски цели, защото за първи път правим това. Постигнатите резултати бяха повече от обнадеждаващи. Стрелбите бяха наблюдавани лично от 
командира на ВВС генерал-майор Румен Радев.
– Какво предстои в следващите месеци?
– От 24 до 27 август по време на учението „Посейдон“ на полигон „Шабла“ ще проведем стрелби и ще се види до какво ниво на подготовка са стигнали екипажите от вертолетната авиация на Ми-17. В началото на октомври е националната сертификация на модула среден транспортен самолет – „Спартан“. Екипажите на „Спартан“ придобиха доста добра подготовка. Ако преди време се говореше, че транспортната авиация се използва само за превоз от точка „А“ до точка „Б“, сега в момента екипажите притежават способности за тактически полети на малка и пределно малка височина, полети в група, дори вече имаме сертифициран инструктор на „Спартан“, което е сериозен ръст в подготовката.
– Може ли да се каже, че расте значението на вертолетната авиация?
– Отношението към вертолетната авиация в последните години наистина се промени, и то в положителна посока. И това се дължи най-вече, че тихо, скромно, без много шум изпълняваме задачи и по трите мисии на Въоръжените сили. Всички наши задачи се виждат – по спасяване на хора през зимата, при наводненията, при горските пожари… Доказахме, че ние сме много полезни както за военно време, така и за мирно време. И трудът на вертолетчиците трябва да бъде оценен по достойнство.
фото авиобазата
