Гъстата мъгла и неприятният дъжд едва не осуетиха тържествата по повод августовските боеве на връх Шипка и попречиха на мнозина желаещи, които предпочетоха да си останат вкъщи пред телевизорите, да видят обещаната грандиозна възстановка на епичните боеве на българското опълчение и руските войски с турците. Изключително лошото време на Орлово гнездо, подходящо повече за януари, едва не доведе заплануваните събития от грандиозната програма до провал и само ентусиазмът на участниците във възстановката, разиграна пред едва 1000 зрители, спаси тазгодишните чествания.
Едни с ентусиазъм, други по задължение
Над 200 активисти на националното дружество „Традиция“ въпреки почти минусовата температура, ледения дъжд и гъстата мъгла, пресъздадоха сражението от най-тежкия за отбраната на прохода бой от 22 август преди 138 години. Най-възрастен се оказа 71-годишният Цоньо Недялков от Габрово, който не скри яда си, че заради липса на опълченска форма му се наложило да навлече турски шалвари и да нахлупи фес. Най-малката участничка беше едва 15-месечната Магдаленка от Сопот, облечена в специално ушита от майка й народна носия. По 30 халостни патрона получи всеки от участниците във възстановката, по десет снаряда гръмнаха 6-те реплики на планински оръдия.
Едва около 1000 души останаха да гледат сражението, сред тях нямаше нито един политик или местен управник. Официалните участници в набързо претупаната церемония под обгърнатия в гъста мъгла Паметник на свободата веднага след поднасянето на венците се метнаха на лимузините си и отпътуваха към Габрово да продължат честванията. Сред тях беше и зам.-председателят на Народното събрание Димитър Главчев, който преди това, в импровизираното си слово, призова на този ден всички политици да сведат глави за преклонение на свещеното място.
Участници във възстановката не скриха гнева си от недообмислената програма. Те прекарали почти две денонощия в брулените от вятъра палатки, униформите им прогизнали от непрекъснатия ръмеж. Имало и такива, които се разболели. „Останахме само заради децата и старците, които отсрамват България на такива чествания“, коментира облеченият в оригинална опълченска униформа Николай Гичев.
Любопитното извън възстановките
Наред с пресъздаването на военноисторическите събития, малко по-рано в подножието на върха членовете на НД „Традиция“ поставиха акцент и върху характерни моменти от войнишкия бит и култура, върху начина на живот на едно войнишко отделение. Живи картини пресъздадаха действащ щаб, Пполигон за обучение на опълченците, военнополеви лазарет. Те организираха руска военнополева кухня – още една жива картина, от която можеха да се видят порядките на българските опълченци и на воините от руската армия. Под дъжда бяха демонстрирани всички етапи по приготвянето на руски борш в артелен казан до прозвучаването на сигнала „сбор за храна“. А именно с борш (зеленчукова супа със зеле), каша и сухари е била изхранвана руската войска през 19-и век.
За пета поредна година бе показан и своеобразен музей на открито, чрез изложените над 150 оръжейни експонати от различни епохи. В музея бяха представени различни модели огнестрелни и хладни оръжия и снаряженията към тях, които всеки от малцината зрители можеше да разгледа и да научи повече. Повечето експонати бяха напълно автентични, други са реставрирани или са точни копия, изработени по оригинални образци.
Повече от 350 деца от общините Габрово и Казанлък участваха в едно от най-атрактивните състезания у нас – това по изкачване стълбите към Паметника на свободата. За поредна година ученици от цялата страна на възраст от 7 до 12 клас се включиха в нелекото предизвикателство да пробягат 890 – те стъпала за най-кратко време.
След финала на състезанието всички участници се включиха в открит урок по история, воден от един от специалистите по военна история у нас доц. д-р Марко Златев.
