Откакто е станал министър, д-р Петър Москов среща необяснимо яростна съпротива. От лекари и болници. От спешни медици и сестри. От шофьори на линейки.
А всички негови програми целят едно – намаляване на бюрокрацията и повишаване качеството на най-ценната услуга – спасяването на човешкия живот. Разработената система за степени на опасност при повикване на „Спешна помощ“ и строг регламент до колко точно минути трябва да е пристигнала линейката най-после въвежда ред в тази толкова буреносна за всеки здравен министър област. (стр. 3) Слага се ред в хаоса при приемането на сигналите и при определяне на съответната спешност за отзоваване на екипите. Въпреки това един или друг случай пак извеждат на протест хората в бели престилки. Защо да се обединявали звената на Спешна помощ в столицата и в област София? Ами защото така ще има по-добра координация и ще може да се наситят с повече екипи в готовност градове като Елин Пелин, Ихтиман или Своге. Е, може да пострада част от администрацията, но нали е важно да има линейки, лекари и сестри, а не вдигащи телефона и невинаги компетентни хора, които с лека ръка могат да отсекат, че „случаят не е за нас“.
