На Срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. лидерите на страните членки приеха така наречения План за действие за готовност на НАТО. С този план Алиансът отговаря адекватно на новите геополитически заплахи, които предизвикаха сериозно безпокойство в сферата на сигурността, особено в държавите по източния фланг на Северноатлантическия съюз – Литва, Латвия, Естония, Полша, България и Румъния. Заплахите идват от кризата в Близкия изток и Северна Африка, в отношенията между Русия и Украйна и анексирането на Крим от Руската федерация, от поведението на „Ислямска държава“, както и от безпрецедентния поток бежанци към Централна и Западна Европа.
Към всичко това се прибавя и прекъснатият диалог в Съвета „НАТО – Русия“.
Независимо от това Алиансът продължава да настоява за прозрачност и предвидимост във военната област, за поддържането на диалога и за съвместни действия срещу най-новите заплахи срещу човечеството.
НАТО не желае да бъде монополист в сферата на сигурността. Сигурността не е стока за монополисти. Тя засяга не само държавите, не само самочувствието на световните лидери и суетата на големите анализатори. Глобалната сигурност (или несигурност) влияе върху съдбата на всеки отделен човек на планетата. От новородените до най-възрастните.
Сигурността изисква диалог – двустранен, тристранен, многостранен. Заплахите са многовекторни като глобалната политика, както го обясняват анализаторите. Днешните заплахи обаче не приличат на вчерашните. И ако вчерашните са разклащали лодката на сигурността за броени дни или години, то днешните биха могли да взривят бъдещето, и то в непредвидимо далечна перспектива. Това е невиждана досега динамика в развитието на негативните явления на планетата.
По тази причина НАТО отговаря на тази динамика с динамика. Активирането на 1 септември на шестте малки щаб-квартири е историческо като постижение на една огромна и многонационална организация, каквато е Организацията на Северноатлантическия договор, която сме свикнали да наричаме за кратко НАТО.
Решението за създаването на тези шест щабни елемента в шестте държави по източния фланг на Алианса беше взето през февруари 2015 г. на срещата на министрите на отбраната от страните членки в Брюксел и през септември се материализира. Това решение от своя страна идва, както вече споменахме, от Плана за действие за готовност. Шестте центъра имат задачата да осигурят координацията, командването и управлението на Силите за бързо реагиране на НАТО, които от 13 000 трябва да достигнат до 40 000. Тези щабни елементи трябва да осигурят интегрирано командване и при развръщането, ако се наложи, на бригадата с много висока степен на готовност, наречена „Острие на копието“. Тя е от 5000 души, има пет сухопътни батальона, ползващи подкрепата на военновъздушни, военноморски и специални сили. Щаб-квартирите играят основната роля и при реализирането на многото планирани учения на Алианса, които само през тази година са повече от 200.
Хора и техника непрекъснато се предислоцират на ротационен принцип в шестте страни, като най-често това става в Балтийските републики и Полша по тяхно настояване. Балтийците поискаха мисията на НАТО „Еър полисинг“ да се увеличи трикратно поради стотиците нарушения на въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония от страна на руски военни самолети. В този район НАТО създаде и центрове за координация и обучение, включително и с безпилотни летателни системи.
Всичко това е известно. Алиансът не пропуска да информира и желае същото по отношение на себе си. Особено нежелателни са тези внезапни учения на руската армия, за които никой не предупреждава.
Мирът и неговото поддържане изисква усилия. Да живееш в мир, не е лесно. Това показва световният опит. Има държави, които не могат да си представят живота без война, а има и такива, които са забравили какво е военен конфликт.
НАТО в последните 60 години даде на Европа мир, търсейки непрекъснат диалог с евентуалните противници и опоненти. Така беше през 70-те години на миналия век във Виена, на преговорите по разоръжаването между НАТО и Варшавския договор, където двете суперсили на практика обменяха оптимално количество информация с цел намаляване на напрежението. Така трябва да е и днес.
По тази причина малко странно прозвуча тези дни въпросът на радио „Дойче веле“ към генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: „Наричаха НАТО спящия гигант. Сега кризата ли го разбуди?“. Столтенберг отговори” „НАТО никога не спи!“.
