Ще разпознаеш София по дишането й през август

Музиката като пътеводна нишка прониза последната неделя на „София диша“ с жизненост, експериментални вопли и панаирна шарения, сякаш пренесена от морето. Многолюдността, веселието, бирата и щракащите фотоапарати бяха част от разточителството на лятото, преоблечено в арт дрехи по столичната ул. „Оборище“. Млади музиканти, некомерсиални, с изявите си търсят да  усъвършенстват стил и похвати чрез непосредствено общуване с публиката. Проектът „Вокализирай това“ ме посреща след началото на пресечката със „Сан Стефано“. Един от инициаторите – Миша Илиев разказва идеята: хората „се забавляват, участват в песните, които правим. Ако имат  желания за свои неща – ги изпълняват пред публика. Стимулираме млади хора за авторски песни. Всеки, който минава, да се включи в процеса на създаването. Провокацията е да ги обучим в поп или рок пеене…“ 

Преподава на 26 ученици. Завършил естрадния отдел в Музикалната академия преди 12 г.  Един от тях пее – Радослав Шуранов. В „Маймунарника“ с концерт на 50-ина от учениците му ще покажат какво са постигнали за месец и половина. Тези, които имат групи и правят авторска музика  – ще я представят пред голяма аудитория…“
В другия край, от голямата сцена, Константин Кучев слезе сред хората на улицата. Певец и композитор е на театрална музика, завършил също НМА, „Поп и джаз пеене“.  С микрофон в ръка като репортер разпитваше публиката, след което под акомпанимента на китариста Филип Павлов го изпяваше – навързано от човек на човек, се получи сюрреалистично пътешествие („Разходка по луната“) из общата душа на минувачите.
– Импровизирам песента от това, което хората усещат, вадим го да му дадем музикална форма. Този концерт – импровизация го правим и на открито, и в клубове. Някои са специално за деца, а други – за случайни минувачи. Да се съберат различни усещания. Различни музиканти, с различни инструменти  ни дават разнообразна музика. Приятно ми е с децата, да споделям усещания. Носят интересен музикален свят, от заниманията се раждат идеи – те развихрят въображението си…
На сцената идват Павел Терзийски (вокали, бийт бокс) и Димитър Горчаков (клавири) от Clavexperience. Демонстрират ни как от дишането и други странични ритмични звуци се прави музика с експерименти. Прекараха ни през различни стилове. По-късно международната формация The Bedlam Club от София събра клавишни инструменти с контрабас, барабани и перкусия, за да ни омагьоса с electro punk jazz. А The Science, една от най-силните лайвформации в България, смеси електрониката на Мартин Ставрев (Soulslept) и вокала на Нино Гомес (Brujeria) – пренесе чувствителност от стиловете дъбстеп, трипхоп, IDM. На block party се представи и най-големия независим български портал (bassline“bg) за dance музика, чиято мисия е да обединява хората.

Как множеството от „Оборище“ преживя неделните арт карнавали през август, които са традиция за 6-а  година. Срещам двойката Александър Асенов и Наталия Дукова. Сашо е шофьор и не за пръв път е на феста. „Бях на „Ангел Кънчев“ – инициативата е готина, обаче кебапчетата и кюфтетата са ми в повече. Хубаво е, че има нещо по-арт по това време – за нас, дето работим през лятото и не ходим по почивки, тия  събития носят курортна и празнична атмосфера.“ А Наталия идва на феста за пръв път. Актриса е, поставя детски представления на сцената в плейбар в България мол. „Много ми е курортно. На пешеходната зона се срещаш с арт народ, който не си виждал. Хора с общи интереси, обичат нещо по-различно, нестандартно – фенове на изкуството. Можеш да си купиш нещо за подарък. Малко са завишени цените  на някои по-арт шопове, но все пак събитието е специално…“

Сред минувачите срещам и ведрата усмивка на софийския кмет Йорданка Фандъкова:
– Фестивалът „София диша“ ни показва какво очакват хората, какво харесват. Първата година имаше около 60 участника, сега са над 250. Децентрализирахме го. Всяка неделя на август е на различно място, но не можем да превърнем улиците в пешеходни зони навсякъде. Това е неделната градска емоция, духа на София, но в делничните дни същите хора се качват на колите си  или на градския транспорт и отиват на работа. В големия град е нужен баланс, при който вписваме артистичните срещи между публиката и младите творци. Възможностите на съвременното и алтернативното изкуство да се покаже директно на улицата, са добри. Над 10 хил. души тази година са го посетили. А до края на вечерта  ще се увеличат. За да уловим духа на града, трябва да го правим всички заедно. Екипът на организаторите е прекрасен, очаквам нови идеи.
Улицата носи част от българския панаир и карнавалния дух от праисторията на народа ни. Край един от щандовете намирам 42-годишния Захари Благоев – върти грънчарско колело и с една от посетителките вае чаша. Показва й откъде се натиска, как с тел се отрязва височината, заоблянията за устните.  20 години е в „калта“ – работи глина. „Не правя троянска керамика, бусинската е невероятна – трябва да обуча поне 50 души да я продължат. Преди години в селото Бусинци е имало 300 работилници.  Завършил съм керамичното училище в Троян 1992 г., после Художествената академия и от 15 г. работя в собствена работилница.  Участвам повече в Габрово, в Етъра. Но в София духът е друг – другаде виждам омърлушени хора, тук израженията са весели. И това ме зарежда оптимистично. От 2 години преподавам в Художествената академия – на талантливи млади бъдещи автори…“
По-надолу Анастас Михайлов обяснява на едно от децата съставните части на китарата. Завършил е английските кралски музикални училища. Преподава в музикалното училище на Модо в България. Има клас с деца и възрастни. Диапазонът е до 50 и няколко години. За 2 часа са се извървили над 30 деца. „Малцина познават китарата. За моя учител  Димитър Дойчинов китарата беше малко пиано. С нея се свири и соло, и акомпанимент. Свириш отделно и баси едновременно. Заедно с пианото и арфата са основни инструменти.“
Погледът ми опира в художествено-декоративните пана на немския дизайнер  Ян Кат, представен от българска галерия. Юра, една от представителките им, ме поправя – това са килими от вълна, коприна и коприва. Има различни модели, но изпълняват и индивидуални поръчки. Правят се в Непал. Театралният проект пък на „Театър Азарян“ се представи с акция за събиране на стари обувки, с които ще оформят интериора на фоайето към новата им театрална зала. Идеята е на сценографа Никола Тороманов – Фичо. 
Така че в тази софийска незабравима вечер бяха вплетени багри от всички краища на света – Кьолн, Непал, Трънско, акорди от кралска Англия и книги от „Корейският кът“ – най-новата чуждоезикова читалня на Столична библиотека.