Парламент сне давността върху престъпленията, извършени от комунистическия режим в България в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.
Целта на закона, внесен от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), е да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за насилствената смяна на имената на българските турци (т.нар. Възродителен процес) да бъдат разследвани и изправени пред съда. Предложените промени в НК бяха приети с гласовете на 111 депутати срещу 30 „против“ и 7 „въздържал се“. „За“ гласуваха основно народни представители от ГЕРБ, ДПС, РБ и част от Патриотичния фронт (ПФ).
Един от авторите на измененията в НК Методи Андреев окачестви закона като закъсняла справедливост за жертвите на комунистическия режим, призовавайки левицата да го приеме като разкаяние. Според Четин Казак с тази промяна ще бъдат овъзмездени усилията и очакванията на стотици хиляди хора, които все още са живи и са били жертви на престъпленията на комунистическия режим. Целта не е тепърва да се образуват нови дела, не е и лов на вещици, а да бъдат наказани преките подбудители и извършители на престъпления при комунистическия режим, да бъде дадена възможност на досъдебните производства да приключат, обясни още Казак. Поправката в НК дава възможност да се разследват и съдят без давност престъпленията, извършени по време на комунистическото управление. За някои от тях веднага след 1989 г. бяха образувани дела, но присъди почти не бяха постигнати, въпреки че на подсъдимата скамейка бяха изправени преки извършители на изтезания и убийства като надзирателите в лагерите Гогов, Газдов и Ръжгева. Съдът така и не стигна до преките подбудители на тези престъпления, които са подписвали заповеди и други нормативни актове за извършваните престъпления.
