Томас Л. Фрийдман,
„Ню Йорк таймс“
Обама беше прав в своята двойнственост относно по-дълбоко въвличане в Сирия. Но той никога не събра смелост, за да разкрие пред американците причините за тази негова двойнственост. Той продължава да позволява да бъде принуждаван да казва неща, които вътрешното му Аз му казва, че няма да проработят.
В това време критиците му от Републиканската партия изобщо не дават вид да са се поучили от собствения ни опит. Те безгрижно защитават позицията „Цел, готови, огън!“ за Сирия без никакви аргументи, че това този път ще проработи по-добре, отколкото в Ирак и Либия.
Лично аз избирам лидера, който няма куража да обясни собствената си двойнственост пред критиците, които не се учат от собствения си опит. Но двойнствеността не е разрешение да не правиш нищо. Можем да направим неща, от които ще има резултат, но само ако ясно погледнем кой е наш съюзник и кой е наш противник в Сирия.
Например, днес царува клишето, че хитрата лисица Путин за пореден път е надхитрил дюстабаните от Америка, като разположи свои войски, авиация и танкове в Сирия, за да укрепи режима на Башар Асад и да се бие с „Ислямска държава“, която го заплашва. Само да имахме и ние толкова смел, твърд и умен президент…
Сериозно ли? Помислете за това: нека да приемем, че САЩ не направят нищо в този момент и позволят на Путин да започне да бомбардира ИД и да закрепва Асад. След колко време, мислите, всеки мюсюлманин сунит в Близкия изток, да не говорим за джихадист, ще има на екрана на телефона си мишена с портрета на Путин в средата?
Сунитите са мнозинството в Сирия. Те са доминиращата общност в Арабския свят. Путин и Русия ще бъдат приети като защитници на Асад – проирански, алауит/шиит, военен престъпник с геноцид в биографията си. Путин ще отблъсне целия сунитски мюсюлмански свят, включително и руските мюсюлмани.
И още нещо. Нека приемем, че по чудо Русия победи „Ислямска държава“. Единственият начин те да останат дълго победени, е да бъдат заменени от умерени сунити. Които умерени сунити да приемат Русия, докато Путин е основният защитник на човека, който е убил най-много сунити на земята – Башар Асад?
Путин глупаво влезе в Сирия, за да търси евтина превъзбуда, с която да покаже на народа си, че Русия все още е световна сила. Добре, сега той е горе на дървото. Обама и Джон Кери трябва просто да го оставят там за месец – него и Башар Асад, да се бият сами с ИД – и да го наблюдават как ще се превърне в обществен враг номер едно в сунитския мюсюлмански свят? „Хей, Владимир, добре ли ти е така?“
Единственият начин Путин да слезе от дървото, е с американска помощ да изкове политическо решение за Сирия. А то е възможно само ако Русия и Иран принудят Асад да отстъпи властта след преходен период и да напусне страната, а пък опозицията да се съгласи да гарантира базова сигурност и правата на алауитската общност на Асад, като и двете страни да приемат международни сили на сирийска територия, които да гарантират сделката.
Но за да стигнем дотам, трябва също да съобразяваме думите си с нашите интереси Сирия. Нашите интереси точно сега са да елиминираме или изолираме двете най-големи заплахи, които са като ракови образувания:
• „Ислямска държава“, чийто растеж може да застраши островите на стабилност в региона като Ливан, кюрдите и Йордания;
• Както и трагедията със сирийските бежанци, чийто брой вече е толкова голям, че рискуват да потопят Ливан и Йордания, и ако продължи да расте, може да дестабилизира Европейския съюз – нашия жизненонеобходим партньор.
Ако искаме нещо по-добро – мултирелигиозна демокрация в Сирия – ще трябва да се заемем сами и да я изградим. Лудост е идеята, че е необходимо само да въоръжим умерените сили в Сирия.
През уикенда „Таймс“ съобщи, че „около 30 хиляди чужди бойци са заминали за Ирак и Сирия от над 100 държави от 2011 година насам“. Т.е. 30 хиляди души са заминали за Сирия, за да се присъединят към ИД и да се бият за джихад и халифат. Колко араби и мюсюлмани са отишли в Сирия, за да подкрепят мултирелигиозната демокрация? Очевидно нула.
Всеки иска неопетнена интервенция в Сирия, такава, която да свърши работа, но пък без политическата цена за изпращането на войски на място и без неприятните компромиси с отвратителни хора. Няма такава възможност.
Мисля, че прибързаното втурване на Путин към Сирия накрая може да го постави в ситуация, в която той ще се нуждае най-много от сделка или поне от трайно прекратяване на огъня, което да спре бежанския поток. Ако можем да направим това, засега, ще сме направили много.
От Клуб Z, със съкращения. Заглавието е на редакцията.
