Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Всяко невнимание може да ти коства живота

[post-views]

vodolaz_За да си водолаз, освен добра физическа натренираност се иска да си много спокоен, защото всяко действие под водата може да ти коства живота. Това казва командирът на разузнавателен взвод в 55-и инженерен полк в Белене лейтенант Димитър Маринов.
От има-няма два-три месеца е на сегашната си длъжност. Завършва Военното училище през 2014 г.

с профил инженер-сапьор

и оттогава е в полка в Белене. Първоначално – като командир на взвод инженерни машини в инженерно-мостова рота за обща поддръжка. След 10 месеца го изпращат на курс за водолази във Варна. Завършва успешно обучението и от края на юли заема сегашната си длъжност.
Занимаваме се с всякакви подводни дейности – гмуркания в Дунава, в язовири, в морето, за изкарване на потънала техника, при устройване на мостове – за разузнаване на дъното, за търсене на мини, за прокарване на проходи, обяснява лейтенантът.
„Под водата трябва да си спокоен и сигурен в това, което правиш. Постоянно да следиш хората, с които си влязъл, ако можеш – да помогнеш, в случай, че има някакъв проблем с тяхното или твоето оборудване, непрекъснато трябва да сте в контакт. Нужна е психическа и физическа натренираност“, споделя офицерът.
Гмуркал се е на 20 м дълбочина в морето, което е

прагът за леководолаз

Налягането там е доста голямо – около 3 бара. Чувстваш се като… автомобилна гума, обяснява с усмивка лейтенантът. И допълва: „Но когато си с екипировка и знаеш, че всичко е наред, можеш да се отпуснеш и да видиш подводните красоти. А това е голям свят – много красив и интригуващ. Все пак по-голямата част – 70 на сто, от повърхността на планетата е вода“.
vodolazen_kostumВ първите гмуркания всичко му изглеждало странно, искал да види всички рибки, като предпочитал да ги наблюдава, не да ги лови. Водолазите правели и снимки под водата, по които после преценявали дали действията им са били правилни, или са допуснали грешки.
Смятам да се развивам изцяло в тази насока, много ми харесва новата длъжност, откровен е лейтенант Маринов. Докато мога, ще съм водолаз, след това кариерата ми може да продължи и на друго място, допълва той.
Роден е в Плевен. Кандидатствал в три висши училища и

бил приет  във всичките

Избрал Националния военен университет. Харесала му гражданската специалност – защитата на населението от бедствия, аварии и катастрофи, която свързва военните с останалата част от обществото. Привлече ме и това, че ние сме можещите, знаещите хора, които имат техника и оборудване, и могат да помагат при различни бедствия, обяснява офицерът.
В личен план споделя, че има сериозна приятелка и с нетърпение чака снега. Кара сноуборд от 6 години и обича повече зимните спортове.
Друга негова „слабост“ са животните. „Имам кучета. Живея в къща и гледам питбулчета – две женски и едно мъжко. Скандални са за хората, които не познават породата. Като индивиди са доста силни, но с подходяща дресировка са много добри кучета. По-агресивни са към животни, но към хората са много любвеобилни“, обяснява Маринов. И обобщава с усмивка:

„Кучето е велика работа!“

Споделя, че колегите му във формированието му обясняват всичко и му помагат да навлиза в професията. Сигурно няма да спра да се уча от тях, защото те са хора с много опит, обобщава с благодарност лейтенантът и се отправя за поредното гмуркане в тренировъчния басейн на полка.

Под водата – с респект и спокойствие

vodolaz_shopovПод водата се чувствам спокоен, но човек винаги трябва да има не страх, а един особен респект към самата река. Това споделя водолазът ефрейтор Николай Шопов. В 55-и инженерен полк в Белене е от 2006 г. Службата му преминава главно на учебната тренировъчна база на водолазите.
Израснал съм на река Дунав, детството и целият ми живот са свързани с реката, казва ефрейторът, който е от Белене. Когато му предложили длъжността в поделението, приел без колебание.
Всяка военна специалност има специфични трудности, но с течение на времето, с придобития опит и рутина, нещата се получават, екипът се стикова и всеки, като знае какво да върши, обяснява ефрейтор Шопов.
Участвал е в мисии по издирване на хора и техника под водата, главно в Дунава. При занятия се случвало да търсят учебни мини, което съвсем не било лесно.
Издирването на удавници пък се затруднявало от факта, че течението обикновено отнасяло тялото. Търсим определен периметър от мястото, където е посочено и още 300-400 м надолу по течението, и ако не се открие нищо, издирването се преустановява, заявява ефрейторът.
Трудностите били в началото, при обучението във водолазната школа. Използването на кислородните бутилки, редукторите и всички елементи на екипировката първо се разучавало теоретично, а след това идвал ред на практиката. Но постепенно нещата започвали да се изясняват и човек свиквал със спецификата на водолазната професия.
За 10-те години, откакто е в полка, ефрейторът вече е натрупал солиден опит. Според изискванията водолазите трябва да имат всяка година по 80 часа под вода. Преди години нормативът бил 100 часа. До момента ефрейтор Шопов има вече към 900 часа под вода.
Но е сигурен, че винаги има какво ново да научи. Защото, по думите му, водолазът трябва да е винаги подготвен за изненади. „В морето е по-различно – има много голяма видимост. Докато в реката винаги има течение, което те блъска в тялото“, обяснява Шопов.
Женен е, има две деца. Извън службата намира време и за хобитата си: „Имам двор, градина, занимавам се с пчеларство“, пояснява ефрейторът. Не е запален рибар, въпреки че баща му има лодка. За Шопов реката е преди всичко професионална среда. В нея, по думите му, водолазът има шанс за успех само ако е спокоен, внимателен и спазва мерките за безопасност.

фото Красимир Тодоров

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

Най-ново

Виж още

Избрани