Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Подполковник Димитър Стоянов, командир на дивизион С-300: Искам всички да изпитат тръпката от бойния пуск

[post-views]

dimitar_stoqnov_c-300За подполковник Димитър Стоянов стрелбите на „Шабла 2015“ са първите като командир на дивизион. На 27 август разчетът изпълни един боен пуск – на отличен. Решението за стрелба беше взето в екстремални условия, когато преустанови двигателят на радиоуправляемата мишена. И целта беше сбита. От 8 октомври 2014 г. подполковник Стоянов е командир на дивизион С-300.
Всички стрелби започват с предислокацията на хора и техника – марша. По този повод подполковник Стоянов казва: „Като имаме предвид, че маршът, който извършват войските до полигона, е дълъг, сериозен и изморителен и въпреки наложените ни ограничения да се придвижваме само през нощта, за да се запази спокойствието и да не се допуснат инциденти с цивилни граждани по пътя, смятам, че всичко се извърши нормално. Да, това натоварва личния състав, като прибавим и високите температури по време на марша – в кабините на машините те достигнаха 42 градуса. Но момчетата са силно мотивирани, имат желание да се представят достойно и мисля, че това ги амбицира да извършат марша качествено, в срок и без допуснати инциденти“.

Подготовката за стрелбите започва още в началото на годината. С проверката на базовите машини, извършване на преглед, поддръжка, ремонт и привеждане в състояние за издържане на марш минимум 1200 км. Това спомага маршът да се извърши качествено и съгласно заповедта на командира на ВВС. Със съдействието на Командването на ВВС е организиран престой на личния състав в НВУ „В. Левски“ – Велико Търново, за почивка и готовност за марш на следващия ден.
Допускът на разчетите до стрелбите показва отлични познания по техниката от личния състав както технически, така и теоретично, каквито са двете части на изпита. Оценката като цяло за формированието е „много добър“. Това допълнително

мотивира личния състав

и ще даде отражение и при провеждането на стрелбите. Гостите от Словашката република амбицират хората да работят още по-усилено, съсредоточено, за да може да се каже, че дивизионът е готов и изправен за бойни пускове.
raketa_puskКомандирът на дивизиона решава тази година всички, които не са стреляли предишни години, да могат да изживеят тръпката, да изпитат адреналина и чувството от бойния пуск. Тези момчета са по на 10-12 години служба в дивизиона и трябва, и им е ред да стрелят. Единствено офицерът за откриване и целеуказване ще стреля за трети път. Но заради текучеството на личен състав друг подготвен на тази позиция в дивизиона няма. А този офицер трябва да бъде натрениран, за да няма пропуск на мишената.
Кондицията на С-300 след марша е добра. Незабавно е извършен контрол на функционирането. Няма проблеми, техниката е изправна. Според изискванията на инструкциите за експлоатация задължително се прави пълен набор от проверки. Те са ежеседмични, месечни и съвместни. Извършват се между пусковия комплекс, от радиолокатора. Задължителни са при бойни стрелби. Като цяло техниката се държи.
Ще се извърши стрелба по РУМ Р-01(радиоуправляема мишена), тъй като единствено тази цел е подходяща за ЗРК С-300. Комплексът е предназначен за стрелба по

високоскоростни и високоманеврени цели

докато мишена СПМ-100 (светеща парашутна мишена) е бавна. Има ограничения по скорост – минималната скорост на целта трябва да бъде 40 метра в секунда.
Разчетът от Словакия ще извърши два пуска по две мишени, а българският разчет – една стрелба по една мишена. Комплексът има възможност да обстреля шест цели едновременно с 12 ракети. Стрелбата по една мишена е ограничение единствено от финансов характер. Добре би било тук да има два или три разчета, всеки от тях да има възможността да стреля и да поддържа подготовката си. Защото сега ще стреля този разчет, но той ще има възможност отново да извърши боен пуск след три-четири години и докато всички разчети се изредят, може да дойде за някой от тях време за пенсиониране.
vvs_spm_kompleksНа въпроса какво е усещането от съвместната работа със словашките колеги и предоставянето на комплекса на тях, подполковник Стоянов отговаря: „Неудобство от този факт няма. Напротив. Даже проверките на комплекса извършваме съвместно. Дискутираме. Ако констатираме някакъв проблем, решаваме го заедно. Колегите от Словакия избраха полигон „Шабла“ поради факта, че след разделянето на Чехословакия полигонът остава на територията на Чехия. А военният трябва да поддържа подготовката си. Този замисъл стартира още от 2008 г. след получени запитвания за възможността да извършат стрелби на полигон „Шабла“. Последната стрелба на техния дивизион е през 1996 г. с дивизион „Куб“. Ето че това се реализира сега със ЗРК С-300. И съм сигурен, че бойните пускове ще бъдат отлични“. Той казва още, че

удължаването на ресурса на ракетите

е просто проверка и след нея не е никакъв проблем той да бъде удължен. Смята, че за в бъдеще ще трябва да се помисли за закупуването на поне половин боекомплект ракети, тъй като при участието в бойните стрелби дивизионът използва собствени ракети и е нужно попълване, за да запази боеспособност.
Дивизионите са разположени на места „забравени от Бога“, труднопроходими. През тази зима имаше бедствена ситуация, в която се наложи дивизионът да помогне на местен жител. Ето какво разказва подполковник Стоянов за този случай: „Зимата на 2014-2015 г. беше много тежка за нас, както и за населението във вилната зона около дивизиона. Успяхме да се справим, защото разполагаме с подготвена изправна техника – роторен снегорин и трактор, който почиства снега. В случая

бедстваше гражданин

във вилната зона в близост до нашата помпена станция, от която добиваме вода за формированието. Отидохме до мястото, за да проверим помпите, защото през зимата те замръзват. Добре беше, че нещата съвпаднаха, сградата с потърпевшия се оказа на 30 м от помпената станция. С трактор, роторен снегорин и осем военнослужещи пробихме пътя до станцията и оказахме помощ на гражданина. На места навяванията стигаха до 3 м. и преспите бяха проблем. За помощта ни потърпевшият изпрати благодарствено писмо до командира на ВВС, до мен като командир на дивизиона и до момчетата, които помогнаха. Повече сигнали за бедстващи не получихме, но дори да бяхме, отново щяхме да се отзовем. Винаги сме помагали и пак ще помагаме“.

Публикацията подготви екип на ВВС

Най-ново

Единична публикация

Избрани