Информационен център на Министерство на oтбраната

Паисиевата история е допинг за националното ни самосъзнание.

Георги Пешев, пред БТА

георги пешевОколо 33 са работещите неправителствени организации в сектора „Отбрана и сигурност“ и заедно трябва да търсим нови форми за възпитание на подрастващите. Паисиевата „История славянобългарска“  и днес може да бъде фактор за духовното обединяване на нацията и за патриотичното възпитание на подрастващите, коментира Георги Пешев, секретар на  Асоциацията на комуникационните и информационни специалисти /АКИС/. Той е един от инициаторите и организаторите за издаването в луксозен тираж на „История славянобългарска“ от „Военно издателство“ ЕООД. 
Игуменът на Зографската  света обител архимандрит Амвросий държи интелектуалната собственост на  Паисиевата история.  Той   делегирал пълномощия за издаването на книгата през 2015 г. на спонсора „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД, съобщи  секретарят.
Благодарение на съвместните усилия на двете фирми, с принципал минстъра на отбраната, Паисиевата  „История славянобългарска“   вече има две луксозни издания, които се разпространяват  на територията на манастира, предоставят се на  Министерски съвет, президенството, висши учебни заведения, музеи, библиотеки… 
Прогнозата е до края на годината да излезе и  трето издание на историята, което ще бъде финансово осигурено от манастира в Атон, поясни Пешев. Според него изданието както през 2012г, така и сега, е посрещано много добре от всички  и заслужава да се нарече „Знаме в библиотеката на всеки истински българин“.

– Преди няколко  години излезе луксозно издание  на „История славянобългарска“ в тираж 1000 бр. във „Военно издателство“ ЕООД. Изданието финансово беше осигурено от „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД. Каква е предисторията и какво е Вашето лично участие в този процес?
– Първоначално  проучвахме с колеги от асоциацията настроенията и нагласата в армейската обществена среда към Паисиевата „История славянобългарска“. Не всички бяха наясно с историите около написването на тази книга, но единодушно твърдяха, особено войсковите колективи, че има потребност от подобно четиво, което и днес може да бъде допинг за националното ни самосъзнание. Лично аз тогава разбрах защо тази история е преписвана на ръка от ентусиасти дори във времето, когато е имало налична техника за печатарска дейност. По линия на Асоциацията на комуникационни и информационни специалисти /АКИС/ неофициално започнахме да събираме мненията за евентуалното тиражиране на тази книга. Оказа се, че и неправителствени организации, не само от сектора сигурност и отбрана, са „за“ начинанието. 
Благодарение на  контакти в БАН стигнахме до съмишленици и в  парламента. Срещахме  се и с хора от манастира в Атон, които често са в София. Оказа се, че още през 2012 г. Министерството на отбраната /МО/ вече помага на манастира, предоставяйки  му снети от въоръжение и употреба вещи –  кухненска посуда, малък валяк, транспортна машина с висока проходимост… Дребни на стойност неща, но красиви като жест и високо оценени от игумена архимандрит Амвросий. 
Реално той държи авторските права за отпечатването на историята. С удоволствие ги предостави  за конкретния случай на военната фирма с управител Валентин Симеонов. Той от своя страна хареса Военното издателство за изпълнител, защото така затваряше целия цикъл в рамките на МО. И постави условието да се направи луксозно издание, а не просто издание на Паисиевата история. В общи линии правех нещата като организатор, като изпълнител на вече утвърден замисъл.  Ползвах контактите си от дългия мой журналистически стаж. Ще допълня, че по линия на АКИС, наш член е Университетът по библиотекознание и информационни технологии, т.е. имаме възможности  за сериозна експертиза и позиция относно това издание преди първия тираж..

– Изданието получи много суперлативи и дори бе наречено „Знаме в библиотеката на всеки истински българин“ – какви са идеите за продължаване на това благородно начинание?
– Наистина се оказа, че Паисиевата  история  е уникално издание. Не бива да коментираме текстовете като фактология и съдържание – оценени са от времето. Колкото до двете книги, за които повече от три години са работили родолюбци от Софийския университет /философи и богослови/ и много начетени отци от Светата обител – те имат своето стойностно съдържание.          Ние просто успяхме да облечем  всичко това в едно авторитетно издание и лично аз съм удовлетворен от направеното с хората около мен,  от възможността  да се запозная с хора от манастира и да работя с начетени българи, които нямат претенции за слава или власт, а се раздават „За полза роду“… Никой от тях не говори за родолюбие, не се зове патриот… Те наистина са такива!
След сегашното второ подобрено издание ще има и трето. Сигурен съм, че то ни е необходимо. Непрекъснато слушам, че бежанската вълна и религията, която я съпътства,  ще ни претопят след време.  Не е така. Българското зависи от българите. Трябва да го градим заедно, да го надстройваме и да не се плашим от друговерците, защото и те са хора като нас. Време е на сцената да стъпят истинските патриоти и с личен пример да заразят следващите поколения.
Около 33 са работещите неправителствени организации в сектора отбрана и сигурност. В социалните мрежи често искат да се върне наборната войнишка служба. По този начин ще се стабилизират родолюбивите ни позиции и младежта ще държи на българското, няма така спонтанно да заминава зад граница… Личното ми мнение е, че връщане назад не трябва да има. Необходимо е  заедно  да търсим нови форми за възпитание на подрастващите. Има такива. И Паисиевата  „История славянобългарска“ е едно от тези доказателства.

– Има ли идеи за нови форми на една по-сериозна съвместна издателска дейност между СТМО и манастира в Атон и това с какво би спомогнало за военнопатриотичното възпитание у нас? 
– СТМО има ангажименти  коренно различни от издателските.Десетилетия вече фирменият екип се справя с поставените му задачи от принципала в лицето на военния министър. В същото време на два пъти управителят Валентин Симеонов е в основата на един оригинален бизнес – принос за патриотичното възпитание и аз вярвам, че той  има последователи.Неговият пример за мен е заразителен и може да бъде следван от останалите фирми, собственост на МО. Всичко е въпрос на лично виждане и решение. В случая говорим за издание, направено и тиражирано успешно в чест на 250-годишнината от създаването на „История славянобългарска“. Редно е да споменем имената на Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков, Александър Николов…
manastir_sveti_Georgi_v_Aton В манастира имат идеи за сериозна издателска дейност и с течение на времето те ще бъдат реализирани. Убеден съм в успеха им. Интелектуалният потенциал в Светата обител е факт, няма как да не се реализира. 

– Може ли „История славянобългарска“ в днешно време да помогне по някакъв начин за вдигане на националното ни самочувствие? Или да въздейства с положителен знак върху духовното обединяване на нацията? 
– Да, наистина може. Председателят на БАН академик Стефан Воденичаров ми каза точно това. Срещам се с депутати, с министри, с бизнесмени, учени… Със съседи в блока, в който живея, говоря по тази тема  – всички казват „да“. Мисля си, че всички те искат това духовно обединение, защото разумът подсказва, че трябва да го има.
В поделение в Горна Малина кадрови военнослужещи бяха наградени с историята. Преди три години беше – всички помнят наградата. Не крият, че е хубава. Даже някои питат къде може да си купят книгата. В магазинчето на манастира се предлага. Идете на място, почуствайте уюта на Светата обител. Ще видите оригинала на Паисиевата „История славянобългарска“  и второто преработено и подобрено издание. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top