Александър Кирилов
В края на миналата година президентът на БФС Борислав Михайлов обяви пред представители на повечето
медии, че е осигурил всички необходими условия за пълноценна подготовка на националния тим. Тогава бяха обявени едни 2,75 млн. лева, които отиват за националите. По изчисления на „БА“ в края на провалената кампания за европейското първенство във Франция сумата ще бъде закръглена на цели три милиона.
Всъщност в осигуряването на тези средства няма нищо лошо. Представете си, какво щеше да се случи, ако те не бяха намерени от Борислав Михайлов и неговите подчинени? Един от основните ангажименти на БФС е да създава добри условия за всички национални формации. И по ирония на съдбата стряскащият провал на Петевата разбита команда съвпада с откриването на модерната тренировъчна база именно за националите. На 20 октомври сигурно без фанфари луксозната база в Бояна ще отвори врати и ще е добре мъжете просто да не припарват до нея. Или поне докато младежките национали не възмъжеят и не дойде поколение от искащи да се развиват като професионални футболисти българи.
След последните два мача с
Хърватия и Азербайджан
пък нагледно стана ясно, че България няма тил. Отсъстваха няколко основни единици, Петев се опита да замени някой от набедените за предишните провали футболисти, ала това само доказа, че българският държавен тим е обидно слаб. Няколко птички пролет не правят. И ако Попов, Божинов, Бандаловски, Манолев, Михайлов, братя Миневи, както и всички национали от „Лудогорец“ бяха обругавани за провалите, то тези, които идват след тя, дават индикация, че ще влизат във всяка следваща квалификация с едничката мисъл да не са последни в предварителната група. А това
не е било никога
Няма да се впускам в спортно – технически анализи за тези последни два двубоя. Не виждам никакъв смисъл. Сега Петев ще опере пешкира, може би напълно логично, но тези футболисти се постараха да провалят още дузина треньори. Тези национали дори накараха да онемее Лотар Матеус, вероятно треньор от средна класа, ала безспорно световно име, което не спира да приковава медийното внимание по всички ширини. Като стана дума за Матеус, е редно да обърнем внимание на едно от последните му думи по българската му авантюра. Немската легенда чистосърдечно призна, че е бил притискан да включва в състава сина, и зетя на Михайлов. Ако питате другите национални селекционери, те няма да ви признаят такова нещо. Или поне няма, докато е това ръководство на власт в БФС.
Определено Николай Михайлов има качества и бе добър вратар, докато не реши, че може да се сравнява с играчи от ранга на Дейвид Бекъм, например. Синът надцени собствените си качества, с което обърка сериозно своята кариера, преди да разбере, че е далеч от голямата игра. За да кротне в скромния турски тим „Мерсин“. Докато обаче всички разбраха тази истина, Николай донесе доста беди на държавния отбор.
Ситуацията с Миланов е малко по-различна. Живко никога не е блестял с изключителни качества. Той обаче не престана да се труди. Кариерата му в чужбина мина през два тима в Румъния и втора руска лига. За нивото на родния футбол в момента е изключително показателен фактът, че след като не успя да си намери никъде отбор в странство, Миланов се върна в „Левски“ и блесна, след което пък бе върнат в националния тим без никой да упрекна Петев за повиквателната. Ето това е положението.
И ако за Миланов и Михайлов нещата са ясни, то
само се шушука
колко от националите през последните години са били в отбора с протекциите на клубни собственици и мениджъри. И понеже изборът на читави състезатели, които играят редовно в клубовете си, е съвсем малък, истината винаги лъсваше.
Отгоре на всичко качеството на футбола в родното първенство спадна до санитарния минимум и почти всеки от повиканите национали се представяше повече от скромно. Меко казано. За да дойде епичната мъка на „Максимир“.
Така ситуацията изглежда безнадеждна. Ясно е, че в следващите квалификации българите ще ритат за здраве, а публиката ще идва на стадиона, за да гледа звездите на другите отбори.
Силно се съмнявам, че в БФС ще съумеят да направят стратегическа програма с цел бързото интегриране на млади футболисти. Нещо подобно се опитаха да сторят в „Левски“, но бързо предпочетоха да купуват чужденци и юношите на клуба отново останаха на опашката с оправданието, че не били готови. Затова чиновниците от БФС, може би, е редно да акцентират върху младежката формация, която е на крачка от класиране за европейски финали.
И после ще трябва търпение. С години. Понеже залъкът за три милиона, който излапаха сегашните национали дълго ще горчи. А този залък трябва да бъде умножаван по няколко провалени квалификации.
