„Пилето“ на Уилям Уортън, излюпено в Младежкия. Не от романа или едноименния филм на Алън Паркър, а от версията на режисьора Васил Дуев с лек привкус на комедия. Забъркани са пиесата на Наоми Уолъс и фрагменти от „Великият диктатор“ на Чаплин. Войната вече не е Втората световна, а универсум, хаос, от нея можеш да избягаш само загнезден в сандвич между халюцинациите, обсесията и над месомелачката на действителността.
Двама приятели Ал (Никола Стоянов) и Пилето (Александър Хаджиангелов) са в психарника – единият луд, другият го спасява. Актьорите поддържат психоделичен градус убедително, с нагласа близо до истериката. От романа са измъкнати стихотворения, находки – „сънувам че сънувам“ (сравнете Яворов: сън в съня е сбъднат „Среща“ или Едгар По). Сънят е бягство от мерките на нормалността, смлени от месомелачката на действителността. Метафората с летенето си има и невъзвишена карантия – да умееш да кълвеш, да правиш гнездо и да се „изакаш“ от въздуха – нищо не е дестилирано от живота долу. Репликата „в началото (на свободата) бе мелодията…“ т. е хармонията в човешкото, е ключова за разбирането.
Антивоенният лайтмотив в обстановка, която на 1500 км от България ни облъчва с рязане на глави, разкъсани крайници – не са нужни метафори, за да полепне посланието върху измъченото ни предчувствие и жажда за доброта. Невъзможна в нормалността и възможна в халюцинацията – живот. Пилето се чувства канарче, живее сред птици в метафората – клетка – тя ту е затвор, ту е вътрешната опаковка – защита от света – касапница, ту е пространството, по което се лази вертикално, смяна на гледната точка и преобръщане на гравитацията.
Превръщането на романовата структура в драматична не е изцяло сполучило. Част от осъвременяванията звучат пришито, декларативно, а кадрите с Чаплин – лесно употребяеми напоследък.
Но като цяло спектакълът държи в напрежение, изскубва метафорично трайното от катастрофата, каквато е войната и подхранва болезненото ни чувство, че нещо в човешкото е безнадеждно счупено. Участват още Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова.
