Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Новото поколение музиканти по света – и при нас

[post-views]

За тях специалистите казват, че правят революция в музикалната интерпретация. Франческо Тристано, Люксембург, e от това ново поколение пианисти. Той необременено съчетава епохи и стилове, поднася ги по собствен начин и разбиране, носи различно светоусещане. Обикаля световните концертни зали и успява елегантно, но недвусмислено да внуши всичко това, така че и най-неубедената или незапозната публика да му повярва. Има признанието и на композиторите, които го считат за сценичен гений. На българските меломани вече е познат от фестивала ppIANISSIMO, но е работил и с други наши известни по света българи. Неслучайно рециталът на Франческо Тристано сложи началото на тазгодишното пето издание нaа „Пиано Екстраваганца“. 

Franchesko Tristrano

– Как определихте репертоара на рецитала, с който открихте „Пиано Екстраваганца“? 
– Щастлив съм, че го открих. Постарах се програмата от композиции да отговаря на заглавието му – „Пиано Екстраваганца“, по-интересен репертоар, нещо, което не се свири всеки ден.

– Този не е първият български фестивал, в който участвате. 
– За менe е голяма чест, че съм поканен на двата фестивала. Бих дошъл пак, защото обикновено съм за кратко – пристигам, свиря и на другия ден тръгвам за следващи концерти. Бих искал да опозная българската култура, храна, да имам повече приятели. Тук ми харесва атмосферата.

– Представихте и пиеса на българската композиторка Албена Врачанска?
– Да и Албена живее в Люксембург. Имаме общ учител по съвременна композиционна техника – Клод Ленърс, чиято творба също изпълних. Преди година той направи връзката между нас, за да напише тя произведение, което изпълних като специално написано за менe. Сега го повторих. Когато отивам на фестивал в някоя държава, се старая да открия подходящото произведение, свързано със страната или с фестивала. 

– Какво Ви накара да превърне музиката в своя професия?
– Имам какво да добавя към старата музика, тя също е била съвременна – някога. Сега я представям с моя днешен светоглед. Имам лична транскрипция за всяка музика и не се подчинявам на догми. Свиря и Бах, и съвременна музика, пречупени през собственото ми светоусещане. 

– Завършили сте „Джулиарт скул“ – топ училището за музиканти, бихте ли го съпоставили като школа на европейската или с руската?
– „Джулиарт“ е добро извинение колко добър пианист съм, но не там съм научил всичко. Научил съм много от Ню Йорк – там съм учил дори при Емил Наумов, от Европа – също, бил съм и при руски учители. Попил съм всичко добро, но го пречупвам по свой начин. 

– Пишете и музика. Какъв композитор сте?
– Композирането при мене дойде като следствие от кариерата ми на пианист. Както преди 100 години е било с Лист или Шопен – всеки пианист-виртуоз, но и композитор, е интерпретирал собствената си музика. Продължавам тази традиция. Давам музикален израз на това, което срещам всеки ден в живота си, в светоусещането си.  

– Как бихте реагирали, ако някой от изпълнителите на Ваша музика Ви допише?
– Немалко пианисти и други музиканти свирят моите произведения. Наскоро група с духови инструменти в Амстердам изсвири версия на пиесата ми Ground Bass, която представих на „Пиано Екстраваганца“. Не очаквам другите изпълнители да копират моята интерпретация. Напротив, трябва да намерят себе си и да я развият по свой собствен стил и вкус. 

– Какви са очакванията Ви към публиката: да е образована или по-скоро интуитивна?
– Публиката е нещо голямо и не искам да допускам йерархия. Интересува ме да бъда добре възприет и се опитвам да покрия вкусовете, там, където се намирам. Да свиря според публиката. Ето, и на „Пиано Екстраваганца“ подбрах репертоар, какъвто да й хареса. 

Августа Манолева

Най-ново

Единична публикация

Избрани