Думата е пак за българските военни художници в Първата световна война. И защо техните уникални творби са стоели на тъмно в хранилищата почти 100 години. От една страна, те не са пропаганда, а носят белезите на истинското изкуство. От друга – освен художествените качества, които притежават, са и живо свидетелство за войната.
Дори историците признават, че невинаги са максимално правдиви.
Една от причините за това пренебрежение, пак според някои днешни историци е, че десетилетия наред Първата световна се смята за империалистическа и следователно всичко, свързано с нея, е империалистическо. Другата причина вероятно е предубеждението, че са рисували едва ли не по поръчка.
Но като им гледаш творбите, лесно стигаш до мисълта, че ако бяха френски художници, целият свят щеше да ги знае. Както ние знаем много повече за френските импресионисти, отколкото за нашите хора.
Ето защо думата е пак за тях. Затова двутомникът „Българските художници в Първата световна война“, издаден от Националния военноисторически музей, е толкова ценен. И защото за тях тепърва трябва да се пише и говори. И най-вече да се гледат.
