Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Подполковник Невяна Митева: Много е важна ролята на военните лидери

[post-views]

С подполковник Невяна Митева разговаряме по повод големия международен форум, който предстоеше да се проведе в София, посветен на 15-годишнината на резолюция 1325 на ООН, както и за встъпването й на поста председател на Комитета по равнопоставеност на НАТО за две години.

podpolkovnik Nevqna Miteva – Госпожо подполковник, от тази година Вие сте председател на Комитета на НАТО по равнопоставеност. Как се стигна до това и какви въпроси решава този комитет?
– От тази година България пое председателството на Комитета на НАТО по равнопоставеност, който е съвещателен орган към Военния комитет на Алианса и е най-висшият военен орган. Постът ми беше поверен, след като работих две години в рамките на Изпълнителния съвет на Комитета по равнопоставеност като избран председател. Това се прави с цел всеки следващ председател да влезе с летящ старт в системата, с натрупан опит. Поемайки реалното председателство, той вече е наясно с всичко, което предстои през следващите две години. Това е практика в Комитета по равнопоставеност, който е една от най-старите структури в НАТО и догодина ще навърши 45 години. По повод на тази годишнина комитетът ще постави акцент върху темата за лидерите – военни и граждански, и тяхната отговорност по прилагането на политиките, свързани с участието на жените във въоръжените сили, както и равносметка на всичко, направено до този момент от Алианса, за да придобие по-ясна рамка на отчетност. Става дума за яснота по въпроса, кой носи отговорност за прилагането на тези политики. Не е тайна, че НАТО е бързо развиваща се организация, която прилага всички иновационни  подходи оптимално бързо в развиващата се среда за сигурност. Тя изисква от нас бързо и адекватно да изграждаме необходимите способности за съответния тип криза.

– Този избор предизвестен ли е, или за него трябва да се работи? Откога реално стъпихте на този пост?  
– Аз бях избрана единодушно от страните – членки, в края на май 2013 г. Традицията на комитета е да си провежда заседанията през последната десетневка на май или през първата на юни.А реално на тази позиция съм от 5 юни 2015 г.

Този избор не е случаен факт, а е резултат от последователната работа на България и Министерството на отбраната по прилагането на модерни политики и практики за въвеждането и участието на жените във въоръжените сили. България е с един доста добър процент по отношение на участието на жените във въоръжените сили. И съгласно данните от тазгодишния ни доклад, който всички страни – членки, внасят в комитета, този процент е 14, 7. Ние имаме позитивни практики, с които можем да се гордеем, но все още изоставаме в участието на жените в процесите на вземането на решения. Това ще е основната насока на работата ми като председател на Сдружението на жените военнослужещи.

– А какви са основните насоки в работата Ви като председател на Комитета по равнопоставеност?
– Предстои ни да подобрим системата за постъпването на националните доклади в комитета. Заедно с моите колеги от изпълнителния съвет ще се опитаме да усъвършенстваме системата за постъпване на информация от 28-те страни членки и от страните – партньори на Алианса. Това трябва да се направи с цел придобиване на такъв тип информация, която да бъде използвана от другите комитети във връзка с придобиването на новите способности на Алианса. Много е отговорно да се подобри една такава система за събиране на база данни, която да дава пълната картина за това с какво разполагат въоръжените сили на страните – членки, и партньори, които желаят да се включат в конкретните операции. 

Това е сериозно предизвикателство пред председателството. Аз напълно си давам сметка за това, тъй като информацията ще предоставя възможности както за нашите военни и граждански лидери, така и за анализаторите, за хората, които правят свои изследвания въз основа на това какво е участието на жените във въоръжените сили. 

Друга насока в работата на председателството ще бъде фокусирането върху ролята на лидерите. Ще се съсредоточим върху ролята на военните лидери, на командирите – върху ръководителите на всички нива. Става дума за тяхната отговорност за прилагането на този тип политики и практики, свързани с управление на личния състав, с неговите умения и качества, а не само с участието на жените във въоръжените сили. 

– Само годишнината на Резолюция 1325 ли беше поводът за организиране на такъв голям международен форум по темата за жените, мира и сигурността, или има и други причини?
– Безспорно поводът да създадем такава голяма организация за провеждането на този форум е 15-ата годишнина на Резолюция 1325 на ООН, тъй като тя все още не е добре позната както в нашите Въоръжени сили, така и в българската общественост. 

Важно е отбелязването да бъде възприето правилно в чест на това, което е направено през тези години. Това е световен процес. 
Задължително трябва да се отбележи, че тази тема, с която и в България отбелязваме годишнината, в рамките на ООН приключва стратегическият преглед по прилагането на тази основна резолюция. Тя е свързана с още седем резолюции. Това е един цялостен пакет от политики, свързани с жените, мира и сигурността. В резултат на този активен международен процес Съветът за сигурност на ООН издаде нова резолюция, за да се даде съответният тласък за практическото прилагане на този пакет от документи. В Министерството на отбраната е направено много, но има още какво да се желае. Тези събития по честването на резолюцията се правят в края на октомври по цял свят, защото тя е приета на 30 октомври 2000 г.

За мен радостното е, че в рамките на тази конференция тук, в София, ще представим едно издание, разработено от Центъра за демократичен контрол в Женева. В това издание Сдружението на жените znamenoskiвоеннослужещи също взе участие и е част от разработката. Изданието е подкрепено от програмата на НАТО „Наука за мир“ и ще бъде показано в България един ден преди представянето му в Алианса. 

Този факт подкрепя българското председателство на Комитета по равнопоставеността. Такива книги подкрепят и политиките по равнопоставеност. В тази книга конкретно се разглежда системата за подаване на оплаквания в съответната държава за различни нередности и дискриминация, които не бива да се допускат. Книгата е съсредоточена върху механизмите за оплакване и омбудсманските институции изобщо, не само в армията и въоръжените сили. 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Михаил Григоров

Най-ново

Виж още

Избрани