Румен Леонидов
Художникът Димитър Маринков, откакто го познавам, а го познавам доста отдавна, не понася розовите очила, нито ги туря пред очите си, нито пред вътрешния си поглед на изобразител. Това не е невъздържана непоносимост или вид мачизъм в изкуството, просто Маринков принципно не понася орозяването на действителността, превзетото, напарфюмирано мечтателство, лигавенето в живописта и битовото отношение към арта. 
Той не е от артистите, които ще си татуират тарантула на врата, но е готов да се разгърди до макс, да скърши гръдния си кош, за да видим с възторг и ужас, че душата му по рождение е татуирана. По-точно тя е белязана със знаците на небесните послания, послания – предупреждения, послания – отвъдни, които не очакват аплодисменти, бисове и куртоазни кошници с цветя от Министерството на културата.
Митко, както го наричат по-близките нему люде, туря тези разкодирани послания във всяка от своите картини. Не защото иска да ни плаши с визиите си, не защото държи да ни сепне на всяка цена, а защото душата му боледува от тези стигми, боледува от несъвършенството на цивилизацията ни, която продължава да превръща света в зверилник и произвежда уж човеци, у които няма нищо човешко.
Митко Маринков е наясно със себе си, знае какво иска, какво казва чрез платната си, какво внушава чрез визиите си, той е мъж с мъжки характер и не се бои от неразбирането, от неусещането, дори и от некупуването на свидните му работи.
Като художник той воюва срещу душевната мизерия не само с ирония, а понякога със свиреп сарказъм. На прицел са пошлотията, меркантилността, кухите кухини в безмозъчното изкуство. И петата си самостоятелна изложба продължава успешно да препраща частици от бездуховността към небитието.
Митко Маринков е поел не по по-трудния, а по най-невъзможния път към в себе си, той се изкачва по собствен маршрут, водещ до вътрешния му връх. Не се наемам да река, как се казва този връх, нито да го именувам с лека ръка – творческата плазма, която бушува у този Маринков дух, не се знае, кога и къде ще избухне. И тогава и най-високият връх се превръща в обезглавен вулкан, от който изтичат нечистите сълзи на времето. Емоционалната и интелектуална енергия на Митко също е способна на чудеса. И знам, че някой ден те ще го споходят.
Картините му могат да се видят в столичната галерия „Червената точка“ на ул. „Дякон Игнатий“. Димитър е син на известната радиовозеща Лили Маринкова и на драматурга Петър Маринков.
