Леко взе да ме изнервя този утвърден в българския театър маниер на актьорска игра – да се крещи, истеризира, с ефектни външни жестове да се показва уж вътрешното напрежение на героя. И поставяйки акценти навсякъде, всъщност акценти да липсват. Това е доминиращият начин на игра в повечето от театрите ни, но особено неподходящ ми се вижда той по отношение на Чехов и пиесата му „Чайка“. Защото една от особеностите на този автор са видимото противоречие между бушуващите страсти отвътре и сдържаният овладян външен вид на героите. Тази особеност е добре изразена при играта на Кралският национален театър, но не за него става дума.
За откриването на новия театър „Азарян“ Явор Гърдев неслучайно е избрал „Чайка“ – заглавието е останало в историята като емблематична визитка на твореца, чието име носи новият дом на изкуството в НДК. Театърът би трябвало да дава пространство за изява на новите тенденции в изпълнителските изкуства, като обедини група артисти около обща социална, културна и естетическа идея и създаде творческа микросреда със своя публика. Архитектурата, въртящата се сцена са уникални, впечатляващи.
В продължение на 180 минути Гърдев се опитваше да овладее амфитеатралното пространство – актьорския състав кръстосваше открай докрай диагонали и публика, понякога премятайки се или подскачайки около трудно преодолими препятствия. Впечатлява добрата сценография на Никола Тороманов, която, без да робува на буквалното, е съумяла да геометризира и направи универсален йероглиф на посланието.
Екипът е окомплектован с характерни и запомнящи се актьори Снежина Петрова (Ирина майката актриса), Ованес Торосян (Треплев, сина), Захари Бахаров (Тригорин),Михаил Мутафов (Сорин), Елена Телбис (Нина Заречная), Николай Урумов (Шамраев), Светлана Янчева (Полина Андреевна), Лилия Гелева (Маша), Владимир Пенев (Дорн), Христо Петков (Медведенко) и Стоян Габровски (Яков). Сблъсъкът между копнежа за нов начин на мислене, нов тип живот и леността, безволието, догмите, тежките традиции на закостенялото руско общество, което унищожава кадърните си хора – е темата на тази широка като проблематика и полифонично изградена пиеса. Явор Гърдев часове преди премиерата каза посоката на своите търсения: „За Чехов се изисква зрялост, да не бъдеш на страната на персонажите и срещу другата половина от тях. Чехов е изключително фин автор. Създава свят, като прониква в съзнанието ни с неговата цялостност. При толкова щедър автор интерпретацията трябва да бъде смела, достатъчно щедра към всичките му персонажи, за да може да проникне в света на този изключителен гений“. Костюмите бяха дело на Свила Величкова, а музиката – на Калин Николов.
Тук е мястото да си припомним и личността на Мария Вирхов, чийто превод придава ново качество на текста, а с това и на спектакъла. Директорът на НДК Мирослав Боршош поздрави на финала зрителите, сред които бяха президентът Росен Плевнелиев, Румяна Бъчварова – вицепремиер и министър на вътрешните работи, зам.-кметът на Столична община д-р Тодор Чобанов, режисьори, директори на театри, драматурзи, телевизионери, актьори и почитатели на театъра. Следващите 3 представления са: 16 ноември от 19.30 ч., 21 ноември от 23 ч. и 25 ноември от 21 ч.
