Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Хелмут Шмид бе любимият канцлер

[post-views]

На 96-годишна възраст почина бившият канцлер на ФРГ Хелмут Шмид. До последния си дъх той остана човек на недвусмислените думи, но въпреки това (или пък точно поради това?) хората го ценяха както никого другиго. В не една и две анкети те посочваха тъкмо Хелмут Шмид за най-любимия си политик в новата германска история. Нищо че приказките му често пъти бяха чепати или назидателни. В разгара на европейската дългова криза журналист поиска мнението му за кризисния мениджмънт на Ангела Меркел, а Хелмут Шмид отговори: „Ще ми трябва доста време, докато измисля някакъв дипломатичен отговор“.

ВHelmut Shmitсички го харесваха. В страната на реда и правилата Хелмут Шмид се оказа единственият човек, на когото цялото общество до последния му ден разрешаваше едно хронично, макар и донякъде безобидно нарушение: да пуши вечните си ментолови цигари дори в телевизионното студио. 

За мнозина германци Хелмут Шмид е човекът, който през 1971 година решително се противопостави срещу тероризма на „Фракция Червена армия“ (RAF). Терористичните действия на ултралевите достигнаха своя апогей с две отвличания: на президента на Съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и на самолет на „Луфтханза“ в сомалийската столица Могадишу. Терористите от RAF изнудваха правителството да освободи техни съмишленици от затвора. Канцлерът Хелмут Шмид обаче остана непреклонен. „За мен беше важно да докажа способността на държавата да защитава своите граждани“, каза той по-късно. В онези есенни дни Шмид разпореди на специалните части GSG 9 да проведат една доста рискована операция за освобождаването на самолета. След успеха на операцията тръгна мълвата, че ако бяха загинали заложници, той е щял да подаде оставка.

Германците го ценяха като енергичен държавник, а светът го уважаваше заради политическата му компетентност
 

Именно това беше връхната точка на неговата политическа кариера, която започва само година след края на Втората световна война с встъпването му в редиците на ГСДП. Още като министър на вътрешните работи в родния Хамбург Хелмут Шмид си спечелва репутацията на политик, който умело се справя с кризисни ситуации. Когато през 1962 г. Хамбург става жертва на опустошителни бури и наводнения, Хелмут Шмид без колебание пуска в действие армията.

След това започва неговото стремително издигане в националната политика. През 1964 година Шмид става председател на фракцията на социалдемократите в Бундестага. В първата коалиция между социалдемократите от ГСДП и либералите от СвДП, през 1969 година тогавашният канцлер Вили Бранд го назначава за министър на отбраната. Авторитетът на Хелмут Шмид като експерт по въпросите на сигурността продължава да расте. И когато през 1974 г. Вили Бранд подава оставка, защото негов съветник се оказва шпионин на ЩАЗИ, Хелмут Шмид става негов естествен наследник. Новият канцлер се захваща решително с проблемите и много скоро всички виждат в негово лице човек на безкомпромисните действия. Той защитава този свой имидж както с блестящите си успехи в борбата срещу тероризма, така и с упорита и компетентна работа по икономическите въпроси и светът бързо започва да го брои за икономист от международен мащаб. А германските избиратели му даряват доверието си на два парламентарни избора – през 1976 и през 1980 година.

През всичките тези години между Хелмут Шмид и собствената му партия не липсва напрежения. Канцлерът минава по-скоро за десен социалдемократ, който понякога пренебрегва партийните решения. Особено отчетливо този конфликт си проличава в края на 70-те и началото на 80-те години, когато трябва да се одобри така нареченото „двойно решение за НАТО“. Убеденият атлантик Шмид неотклонно поддържа разполагането на американски ядрени ракети във Федералната република. Социалдемократическата партия се подчинява на този курс с огромно нежелание и бързо го променя, когато през 1982 г. Хелмут Шмид напуска канцлерския пост.

През следващите години Шмид се отдръпва от политическата сцена, става съиздател на седмичника „Ди Цайт“ и изнася лекции по политически и икономически въпроси из цял свят. Бившият канцлер се дистанцира от новото ръководство на социалдемократическата партия – то сякаш някак му е чуждо. Участва в предизборните кампании на ГСДП само в редки случаи, например през 1998 г. в подкрепа на по-сетнешния канцлер Герхард Шрьодер. 

Въпреки всичките си странности, въпреки своя чепат нрав и остър език, Хелмут Шмид остана до края на живота си убеден и ангажиран социалдемократ и политически патриарх, който се радваше на всеобща любов и уважение.
(Със съкрашения от Дойче веле, заглавието е на редакцията.)

 

Най-ново

Единична публикация

Избрани