Май някъде още в онова време са заложени проблемите, които избиха сега на повърхността, след като финансовият министър предложи рязко съкращаване на придобивките на служителите от МВР. Те и днес служат под символите на щита и меча. С тях, обаче, бранят не революцията, а законността. Или поне така би трябвало да бъде. Още в онези години имаше една неравнопоставеност между управленията на МВР, представляващо тогава огромен мастодонт, включващ в себе си и външното разузнаване, и Главно следствено управление, дори и затворите. Онези, които работеха предимно „на бюро“, ходеха с костюми и вратовръзки и носеха червени служебни карти, бяха първа категория. За разлика от милиционерите, които независимо дали бяха цивилни, или униформени, бяха втора категория. Служеха със задължителна възраст 55 години и се пенсионираха с 10 заплати. Същото важеше и за пожарникарите.
Първата категория
и Законът за всеобщата военна служба важаха категорично и за Гранични войски, както и за възстановените през 1885 г. заради „възродителния процес“ Вътрешни войски – днешната жандармерия. За тях поне имаше основание, защото офицерите се обучаваха във военните училища и граничарите служеха в наистина тежки условия. Абсурдите и тогава бяха, че първата категория обхващаше и хора, които кротко
прекарваха службата в канцеларии
и кабинети и нямаха пряка връзка със „защитата на революцията“. Огромното управление „Кадри“, където обикновено се работи с папки и документи, ползваше тези права. Както и, кой знае защо, тогавашното управление „Тил“. Дългогодишен работник по криминална линия в едно окръжно управление казваше, че му е било обидно той да гони бандитите, да извършва преследвания, обиски и задържания и да е втора категория, а тиловакът, занимаващ се със столовата, бензина и ремонтите да е първа категория.
С приемането на закона „Данов“ през 1991 г. всички офицери и сержанти от МВР станаха първа категория, като на полицаите и пожарникарите годините по втора бяха автоматично приравнени към първа. По трудово-правни отношения или по трета категория останаха т.н. волнононаемни, каквито имаше и преди това в МВР. Главно служителки на паспортни гишета, деловодителки, работнички във финансовите служби. През 1995 г., по предложение на тогавашния председател на парламентарната Комисия по отбрана и бъдещ вътрешен министър Николай Добрев, заплатите при пенсионирането на военнослужещите и на офицерите и сержантите от МВР станаха 20. Именно тяхното евентуално намаляване сега наполовина разбуни духовете и напълни улиците с
протестиращи полицаи
Малките камъчета, които обикновено преобръщат колата, са трупани през годините в МВР. Още от времето, когато тиловаците и кадровиците са били първа категория, а преследващите криминалните престъпници и охраняващите реда – втора. Почти всяко управление е „обраствало“ с различни „помощни структури”, които са давали права и са поглъщали финанси. Когато през 1992 г. вътрешният министър Йордан Соколов разглеждаше щата на управление „Кадри“, с изненада попита какъв е този Дом на културата и защо всички в него са офицери. Какво значи длъжността „разузнавач – художник“ и защо заемащият я трябва да е по първа категория. Беше ясно, че преди 10 ноември 1989 г. се вихреше всякаква пропаганда и е трябвало някой да рисува агитационните плакати, но защо ли, наистина, този човек е трябвало да се води офицер от ДС? Ами – заради първата категория!
Сега щитът и мечът на законността, каквото е МВР, трябва да претърпи промени, макар и болезнени. Едва ли беше най-подходящият начин финансовият министър да поднесе на служителите там новината за рязко ограничаване на социалните придобивки по почти секретен начин. Както и едва ли е най-доброто решение всички планирани промени да бъдат отменени изцяло. Резервите са в самото МВР, а не в плащанията при пенсиониране на реално
работещите в рискови условия
Защо просто не вземат пример от армията, където нещата са пределно ясни – само военнослужещите са първа категория, всички останали структури работят по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител.
Докато в МВР една наистина сериозна администрация ползва благините на специализирания си закон и най-вече на първата категория. С предвидените сега промени в Закона за МВР от щатните структури излизат паспортните служби и регистраторите в КАТ, които се обособяват в държавна фирма. Така те вече не само ще бъдат изцяло по трета категория, но и парите, които всекидневно събират, ще отиват направо в МВР, а не в безкрая на държавния бюджет. Предишният министър Веселин Вучков направи някакъв опит за административна реформа. Но той едва ли има потресаващ ефект, след като в промените беше записано, че не всички в общата администрация, а само постъпващите след 1 април вече ще бъдат трета категория. Което реално означава, че всичко живо, което е заварено положение във всякакви чисто административни служби, ще прекара 27 години по първа категория и ще се пенсионира с 20 заплати. В МВР просто трябва да се направи
рязко разграничение
между оперативните служби, които действително работят срещу престъпността и по охрана на обществения ред и чиновниците. Но това не трябва да става на принципа „на терен“ и „на бюро“. Защото и оперативните работници от ГДБОП, от криминална полиция са „на бюро“, те не търчат по цял ден по улиците. Иначе ще се получи обратен превес в полза на физическата спрямо умствената мощ. Нека тези хора запазят пенсионните си права и 20-те си заплати, както и процентите, които получават всяка година. Без оперативни служби, без охранителна и гранична полиция, без пожарна не може. Но останалите трябва да заработят, както работят кадровиците, финансистите и деловодителите във всяко друго ведомство. Това го формулира и премиерът Борисов – с какво работата на кадровика в МВР се различава от тази на кадровика в Министерския съвет? Едва ли има някой, който може да му посочи изключителни рискове и тежки условия на труд за кадровика в МВР!
Пред риска всички са равни
Едва ли най-добрият начин за решаване на финансовите проблеми на МВР е рязкото „орязване“ на прословутите 20 заплати при пенсиониране. Чу се приказка, че те ставали едва 10 само за новопостъпилите след законовите промени. Значи, за назначеният вчера важат 20, а за постъпилият утре – 10.
А каква е разликата между тези двама полицаи? Няколко месеца служба. Иначе, те двамата ще са заедно 27 години, в една патрулка, на един граничен пост, при едни и същи акции срещу мафиоти и бандити. Е, с какво тогава постъпилият вчера и двойно по-заслужил от назначения утре? Пред риска всички са равни. Нека финансистите не търсят резервите в парите за рисков труд, а там, където наистина работният ден минава на сухо и топло, под климатик и единствено пред компютър. Там просто не трябва да има нито 20, нито 10. А колкото се полагат по Кодекса на труда. Защото едва ли един пресцентър е по-рисково място от групата за задържане на опасни бандити или дори от редовия охранителен строй, изправен срещу подивяла футболна агитка.
