Сега очевидно има нова полемика и ще видим намесата на съответни институции. Няма спор – унищожаването на гора е престъпление. Да сте зърнали обаче организиран паважен гняв срещу дървената мафия, затрила и продължаваща да погубва хиляди хектари с живи дървета?
Да забеляза някой организирано роптаене срещу друг пълен абсурд – идеята за намаляването на часовете по физическо възпитание в училище?
Аз обаче говоря за ските. Онези, любителските ски. Ще кажа, че ние, които наистина обичахме ските, без да сме разполагали с лифт или дори влек, правехме жертви, които, предполагам, изглеждат смешни и сигурно биха породили само улични подигравки в днешно време. За да стигнеш до горе просто бе въпрос на ентусиазъм, на любов, на страст и… жар. Беше истинско.
Сега се демонстрира стремеж към съмнителен екотуризъм, а последователите на Пепо Попангелов в ските са малко. И ще бъдат още по-малко при тази агресивна омразата спрямо спорта. Ще ни остане сал гол ентусиазъм. Много желание на дузина странници, които тъпчат пъртина с часове и след това за минута се спускат. В мъгла, лед и вихрушка. Вълнени чорапи, анорак и кожени обувки…
Заради ските и мечтите. Заради един спорт, който … прави хората по-стойностни човеци. Всъщност наивни мисли. След като физическото възпитание пречи, защо изобщо говорим за спорт. Пък и той да е любителски. Изглежда, че в България пак трябва да си отъпкваме пистите сами. Очевидно младите ще пътуват нейде далеч. За де се пързалят. И не само.
