Атаките в Париж покрай другото отприщиха и вълна от най-разнообразни коментари в западните медии. Носталгични, критични или рационално поглеждащи в близкото бъдеще. У нас основният спор се оформи около темата, дали и защо да си сложим френското знаме на статуса в социалните мрежи. Ето част от медийните прозрения, които ни се струват най-интересни.
Фанатиците мразят
радостта от живота
Франция въплъщава всичко, което религиозните фанатици мразят: радостта от живота в калейсдоскоп от дребни удоволствия: чаша ароматно кафе и кроасан с масло сутрин, красиви жени с къси поли, усмихващи се свободно по улицате, уханието на пресен хляб, бутилка вино, споделена с приятели, капка парфюм, деца, които играят в Люксембургската градина, правото да не вярваш в нито един бог, да не се тревожиш за калориите, да флиртуваш, да пушиш и да изпитваш удоволствие от извънбрачния секс, да ходиш на почивка, да четеш каквато книга ти е по сърце, да ходиш на училище безплатно, да играеш, да се смееш, да спориш, да взимаш на подбив както висшите духовници, така и политиците, да оставиш страха от оня свят на мъртвите. Нито една страна не прави земния живот по-хубав от французите, коментира станалото в. „Ню Йорк Таймс”.
Война срещу
нашия свят
На подобно мнение е и коментатор от „Дойче веле”. „Джихадистите искат да ни накарат да живеем така, както те смятат за правилно. Това е техният боен възглас, с който обявяват война на нашия свят. Длъжни сме да им отговорим подобаващо”.
Медията настоява, че макар и не глобална, война вече има.
„Джихадизмът вече вилнее и извън тези региони, той стигна и до Европа, и до Русия. И хвърля ръкавица на целия свят. Нелепо е сега да спорим дали ислямът е религия на мира, или на войната. Нека над тази дилема умуват ориенталистите и ислямоведите. Важното е друго: джихадизмът вижда своите корени в исляма и оправдава своите действия чрез исляма. Чрез изконния ислям – такъв, какъвто преди 1500 години го бил създал и живял пророкът Мохамед в Мека и Медина. Тоест, става дума за един радикално религиозен житейски проект, за живот в пълно съзвучие с Корана. Тази нагласа, която черпи гигантска енергия от спиритуалността, по същината си е тоталитарна. Джихадистите искат да ни накарат да живеем така, както те смятат за правилно. Това е техният боен възглас, с който обявяват война на целия свят и на модерността”, коментира „Дойче веле” и завършва: „Отвореното общество и неговите врагове” гласи заглавието на може би най-известното произведение на австрийския философ Карл Попър. Отвореното, либералното общество провокира всички тоталитарно-властнически идеологии. Терористите искат да се откажем от себе си. Те искат да победят модерността. С асиметрични средства. Борбата ще бъде дълга. Защото след всеки нов удар на джихадизма му порастват нови глави. Резервоарът за терористи, готови да се самоубиват, е неизчерпаем. И ние трябва да сме подготвени”.
Защо Франция,
а не Ливан,
пита българското издание на Chronicle.
В България разделението отново е на различна плоскост, пише авторката: онези, които оцветиха профилната си снимка във Facebook в бяло, синьо и червено, и онези, които не го направиха.
„Та защо толкова много хора боядисаха профилната си снимка в цветовете на френския флаг, а николко за Ливан, Русия и Сирия? Защото смъртта в самолетна катастрофа не е прецедент. Понякога катастрофите се случват дори когато няма атентат, няма пиян пилот, няма виновен техник. Понякога катастрофите са инцидент. Просто се случват.
В смъртта по време на война също има нещо естествено. То не е естествено колкото смъртта на 101 години в топло легло, но има обяснение.
Но парижаните в петък загинаха, докато се хранеха в ресторант. Докато пиеха блъдимери в бар. Докато слушаха рок в музикален клуб. Докато гледаха футболен мач на стадиона. Те загинаха, докато живееха ежедневния си живот, нашия живот. Те загинаха, докато правеха това, което правим ние всеки петък. И ние се идентифицирахме с тях, което ни разтърси дълбоко”, коментира изданието.
Фаталното неразбиране на ИД от Запада
В типичния си сдържан стил „Ройтерс” припомня, че до атаките миналият петък разузнаването във всички западни държави е гледало на евентуална заплаха като нещо, не съвсем предстоящо. Мислехме, пише агенцията, позовавайки се на бивш офицер от ЦРУ, че за разлика от Ал Кайда ИД е силно заинтересувана да създаде халифат, а не да атакува Запада.
Да оставим настрана конспиративните теории, но има истина в идеята, че някои държави – наивни и объркани, изпитаха облекчение да видят как техните собствени ислямисти пътуват към териториите на ИД. „По-добре беше, отколкото да ги оставим у дома”, заяви за Ройтерс западен дипломат пожелал анонимност. За съжаление атаките в Париж опровергаха всякакви подобни тероии.
Какво може да стане във Франция?
Нападенията със сигурност ще има политически последици, се подчертава в анализ на Стратфор. Те идват пет дни преди очакваното отплаване на единствения френски самолетоносач – „Шарл дьо Гол“, към Персийския залив за действия против „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Франция провежда въздушни удари в Сирия от края на септември.
Може да се очаква станалото в Париж да укрепи доводите на онези групи, които зоват за стопиране на мигрантския поток, за затваряне на границите в страни като Германия и Швеция и по-голямата част от Централна и Източна Европа. След нападенията може да нарасне популярността на Марин льо Пен и нейният „Национален фронт“. Льо Пен беше по-скоро сдържана след стрелбата в редакцията на „Шарли Ебдо“ през януари и въпреки това популярността на нейната партия се увеличи – поради дългогодишното й антиимигрантско послание, коментира Стратфор.
Какво предстои
на Европа?
Изглежда Европа и западният свят ще трябва да преосмислят някои просвещенски заблуди. Основна заблуда е, че светът е рационално устроен, а цивилизацията и прогресът, пълзящи непременно от запад на изток, са някаква съдбовна неизбежност. Може да се окаже, че не е точно така, коментира българският „Сега”.
„Голямото предизвикателство за Европа в новата война е преосмислянето на нейната политическа тежест. Макар да е икономическа сила, в политическо отношение Европейският съюз е инфантил – нещо обтекаемо, неясно и неопределено. Знае ли някой кой точно носи отговорност за ставащото в Европа? Ако Европа не намери начин да се консолидира политически, при това без да загърбва ценностите на свободата и демокрацията, вградени в същината на европейската идея, тя рискува да се върне 20 години назад, да се парцелира или да се разпадне”, коментира изданието.
Чувството за уязвимост няма да изчезне
На бойното поле войниците умират. Това е нещо очаквано. Но, когато неочаквано, насилие във военен стил започне по улиците на огромен град, и то в петък вечер, докато хората се забавляват, хапват, пият и посещават рок-концерти, или гледат футболен мач, не може да има подготовка. Никой не се бие. Никой не е във война. Докато внезапно стрелбата не започне. Тогава сред писъци и паника хората умират, пише британският „Обзървър”.
Франция не е сама, продължава изданието. Плашещото усещане за уязвимост засегна всеки гражгданин и всяко правителство в европейските, американските и арабските държави. това доведе до обещанието да се разчисти заплахата от Ислямска държава в Сирия и в Ирак.
Предстои да се отговори на много въпроси. Откъде са дошли осемте въоръжени мъже? Френски граждани ли са? Как са се сдобили с оръжия и каква подготовка са получили?
Но дори всички тези въпроси да намерят своя отговор, усещането за уязвимост след кошмара от петък, няма да изчезне, коментира „Обзървър”
