Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Брюксел в един ден на сините лампи

[post-views]

брюкселБрюксел. 17 ноември би трябвало да е като всички останали дни в белгийската столица. Но не и през 2015 г. Градът има ритъм, ала едва привиден. Само преди 24 часа в квартала „Моленбек” полицията стартира невиждана досега акция, за да бъде разкрит един от главните виновници за кървавите атентати в Париж на 13 ноември, петък.

И така да ви опиша този ден без никакви емоции. Може би ранният полет от България  и закъснялото кафе са забавили реакциите. Само привидно.
Брюксел живее уж в своя си живот. Само че… Едно нещо е различно. Сирените и сините лампи, които се чуват и блещукат от
профучаващите автомобили 
почти на всеки половин час. Всички обаче се правят, че не ги забелязват. Всъщност в работните часове по улиците може да видите всеки, ала не и белгиец. Или поне в минутите, отредени за обедна почивка. Иначе светът ще ви се стовари върху главата с цялата си човешка палитра. И то на най-оживените търговски улици, където хората просто си пазаруват. Чиляци от всички раси и националности. В един момент забелязваш, колко много китайци има и … как се усмихват те. 

Луташ се умишлено, правейки се, че не чуваш сирените. И изведнъж виждаш протестиращи хора. Подредени пред някаква сграда (ще да е учреждение) в зелени дрешки да размахват плакати. Имат си право по закон. И не са повече от петдесет. От двете им страни обаче стоят войници с автомати. Отсреща пък е брониран бус с дузина полицаи. При вида на военните ти става ясно, че нещата наистина са сериозни. Където се събират повече хора, се налагат жестоки мерки.

Сирените продължават да преминават. Съпроводени от големи и малки автомобили. Пълни с мрачни униформени. Винаги бързащи нанякъде. По път с абсолютно предимство.soldier
Но животът в Брюксел си върви. И ако не ровиш в интернет,  може дори да ти се стори интересен. Докато не стигнеш до 
посолствата на великите сили

Пред американската легация, барикадирана по съответните стандарти със старателно ограден далечен тротоар за преминаващите хора.  Учудващо не се виждат пехотинци. Те сигурно са вътре зад високите бетонни дувари. Видно е, че охраната е сериозна и желанието ми да вдигна фотоапарата, спря в сините очи на наглед леко въоръжен служител отдвъд преградите. Американският флаг е спуснат наполовина.
На крачки по надолу е руското посолство. Тук армейските части са в готовност. Флагът е вдигнат, има автомати, няма такава ограда. Уважението към трагедията несъмнено си личи.
Следва купчина цветя и десетки изгорели свещи. До оградата на френската легация. Странно, но букетите и свещите са с пъти по-малко от тези пред посолството в София. Може би тук правилата са други. Или жителите на Брюксел изразяват своята съпричастност с близкия Париж по друг начин.

Сирените пак си свирят. Но няма видимо напрежение.
Учениците посещават всевъзможни извънкласни форми от уроци в шоколадова фабрика до историческа визита на „Гран Плас”. Там, в сърцето на Брюксел, където туристи от цял свят се събират. Там като че ли има 
повече униформена полиция

За респект. Само толкова. При предишното ми посещение тук големият площад бе изпълнен с футболни фенове. Беше празник и беше преди 15 години. По време на европейското първенство по футбол през 2000 година. В този 17 ноември няма да се проведе приятелската футболна среща Белгия – Испания. Телефонни заплахи за поставени експлозиви и адекватната реакция на полицията остави белгийската столица без футбол. Затова може би липсваха емоции по улиците. Не видяхме фиеста, само с шопинг. И сирени.

Привечер и по тъмно е интересно в арабския квартал около гара Миди. Все едно си в Истанбул, ама преди петнадесет години. Тук е странно на фона на огромното виенско колело в края на булеварда към историческата част. Колело, досами гарата. Живеещи в съседен квартал българи казват, че сега по улицата е слабо населено спрямо предишни дни. Наоколо са единствено брадясали мъже. Не пречат, в кафенетата или си хортуват по двама трима на паважа.  Има обаче възрастни белгийци, кой с колело или автомобил, които именно от тукашните сергии и магазини идват да си купуват плодове и зарзават. Явно има защо.

Гледката до гарата се покрива с два военни камиона на светофара. Пълни с войници. В пълно бойно… Отиват нанякъде и това наистина не е евтин американски филм. И пак сирена…
Но независимо от всичко Брюксел се готви за Коледа. Базарите вече са построени и Санта Клаус няма да забрави сърцето на Европа!

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Александър Гигов

Най-ново

Единична публикация

Избрани

15 юли 2024