Да започнем с малко история. Първоначалният вариант на високата военна обувка, която обхваща глезена здраво и има дебела гумена подметка с характерен грайфер, са така наречените jungle boots, разработени специално за войната за Корея от американците. В последствие jungle boots се използват и във Виетнам и се оказват най-удобните бойни обувки въобще. Този тип обувки вече са били изпробвани през 50-те години и от израелската армия. „Корените“ на кубинката пускат плахите си кълнове още през Първата световна война, когато се появяват пършинг обувките, кръстени на генерал Джон Пършинг, известни още и като окопни обувки. Разработени били специално да пазят краката на войниците в студената кал на окопите.
През Втората световна война въоръжените сили на противниците носят или ботуши в съветски вариант, или тип „Вермахт“, или ниски обувки – американците и англичаните. Само десантчиците имали по-различни боти. Те обаче се оказали много практични в пресечени терени. И така започва победният ход на този тип военна обувка. След Втората световна война руснаците и подчиненият им Източен блок
продължават
да се придържат
към ботуша
докато американците са минали тотално на jungle boots и снабдяват въоръжените сили на цяла Централна и Южна Америка с подобни обувки.
След Втората световна война Българската армия према униформа, която е взаимствана от Червената армия. Старите униформи от царско време са заменени с т. нар. гимнастьорки със затворени яки, а краката на войската са обути в съветски ботуши. През 1965 г. ботушите и гимнастьорките също отиват в историята. Според „легендата“, тогавашният военен министър Добри Джуров много харесал високите, обхващащи глезена обувки на кубинската армия и ги въвел за офицерите. Така се появило името кубинки. Но това съвсем не са оригинални кубински обувки, тъй като всъщност техните обувки са били американски. Кубинските революционери на Фидел Кастро са се сдобили с тях след нападение на казарми или с контрабанда от самия производител – САЩ.
Тук някъде (длъжен съм да спомена по изрично настояване на колегите от редакцията на в. „Българска армия“, служили в нашата „Варшавска“ армия) се промъкват и т. нар. „цинтарки“ – първообаз на българските кубинки, подковани с цинтове и снабдени с гети за глезените. Тъй като аз самият намях честта да нося подобни обувки, доколкото разбрах от обстоятелствените обяснения на колегите, ноесенето им е било доста рисковано, особено през зимата по замръзналите стълбища, които са били направо изядени от металните „грайфери“ на въпросното чудо на армейската обувна промишленост.
Но нека се върнем на нашето съвремие. Като член на НАТО в нашата армия се появиха и нов тип кубинки, съобразени с климатичните условия в Близкия Изток за военнослужещите, които участват в мисии в Ирак и Афганистан. Тези обувки са пряк наследник на т. нар. британски Dessert Boots (обувки за пустинята).
По време на Втората световна война британските сили в Египет, най-вече 8-а армия, носят такива обувки в свободното си време. Местните хора са ги
правили на ръка в
базарите на Кайро
На британските офицери тези обувки изглеждали изключително подходящи за носене в пустинята, откъдето идва и името им по-късно Dessert Boots. В края на четирийсетте, Нейтън Кларк, пряко свързан с популярната фирма за обувки Clarks e вдъхновен от техния дизайн. Tой попада на тях, докато служи в Бирма (сега Мианмар). По всяка вероятност, моделът от който се е повлиял Нейтън Кларк, са Chukka Boots, една немного популярна разновидност на Dessert Boots. През 1950 г. Clarks Desert са представени на обувната изложба в Чикаго. Това е класически модел с два чифта дупки за връзките и каучукова подметка.
Desert boots (или както в България са добили гражданственост – кларковете) по-късно стават част от стила на битниците и хипарите. Те са предпочитани от звезди от ранга на Боб Дилън, „Бийтълс“ и Стив Маккуин. Универсалността и лекотата на обувките са оценени не само от хипитата и младежите. Не еднъж лорд Шекълтън, член на британската Камара на лордовете, е забелязван да ходи на работа с кларкове. През 70-те и 80-те години страста към тях утихна, (но не и в България), но през 90-те в Европа рязко се увеличи продажбата на Desert Boots с марка Clarks, така че сега днес цивилната им разновидност се е превърнала в класически модел за ежедневни обувки.
Днес в световен мащаб за най-добри минават кубинките марка Doc Martens. Те са
предпочитани
и от военните,
и от пънкарите
и от готикманиаците, рокаджиите, рокерите, строителните работници, неонацистите и изобщо – от хора с по-особено чувство за стил. Doc Martens са измислени от някой си доктор Mаrtens, германец, в края на Втората световна война. Той използвал гума от военни самолети за подметките и продавал изобретението си предимно на възрастни жени и работници. Явно излишната гума по това време е била много, защото през 50-те бизнесът се разраснал и стигнал до Великобритания. Именно там в следващите години се възпламенила любовната история между кубинките и пънкрока.
И накрая, бих направил следното уточнение от личен опит, събран по британските строежи с Doc Martens. В действителност оригиналът на тези обувки се използва за строителна работа и е твърде тежък и неудобен за носене в градска среда. Бомбето е метално, за да предпазва пръстите на краката от смазване или направо откъсване от тежки предмети, а в подметката е вкарана метална пластина, за да не се наранят ходилата от стъкла, пирони или стърчащи арматурни железа. Най-евтиният модел, за който ми стигаха парите, тогава ми излезе някъде към 80-90 български лева.
