Петко Петков от Лясковец, който на 14 март миналата година простреля смъртоносно „баретата” Емил Шарков и рани петима негови колеги, бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Окръжният съд във Велико Търново го призна за виновен по обвинението за убийство на един спецполицай и опит за убийство на други петима. Освен това му наложи 8-годишно наказание за незаконно притежаване на пушки и боеприпаси. Петков трябва да плати и общо 390 000 лв. обезщетения на вдовицата, дъщерята и родителите на Шарков, както и на един от пострадалите при акцията полицаи от Специализирания отряд за борба с тероризма.
Един убиец съвсем справедливо получи наказанието си в съда и ще изпита цялата тежест на закона, заяви майката на убития Емил Шарков – Ваня Рибчева. Тя обаче е категорична, че за трагичната полицейска акция в Лясковец има и редица други виновни, които също трябва да понесат отговорност. Петко Петков е физическият убиец на сина ми, можеше да убие и още няколко от колегите му. За това трябва да отговарят хората, които заложиха „баретите“ като мишени в този случай. Говоря за тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, началника на отряда Георги Гайков и хората, които са имали задача да работят около планирането, подготовката и провеждането на операцията – не са свършили абсолютно никаква работа и са
моралните
убийци
на сина ми, заяви Рибчева. Операцията „Лясковец“ бе ръководена лично от Лазаров, който по-късно се оправда, че тя е била планирана и проведена напълно законно. По време на едно от изслушванията му пред парламентарната вътрешна комисия той стовари цялата отговорност за провала на „баретите“ върху полицейски служители от Горна Оряховица, които предните дни оглеждали района и така подсказали на Петков, че МВР планира щурм. 53-годишния мъж се бе барикадирал в дома си и според очевидци бе заплашвал, че ще стреля по деца, които вдигали шум в двора на близкото училище.
Според майката на загиналия Шарков, когато „баретите“ са тръгвали към Лясковец, и Лазаров, и Гайков небрежно са им подметнали, че „отиват да си направят една тренировка“. Колко са били уверени в лесния успех и в показността на акцията, личи и от позабравения факт, че заедно с групата за задържане на Петков в ранните зори на 14 март миналата година в Лясковец дежуреше и екип на една твърде пристрастена към кабинета „Орешарски“ телевизия. За зла беда, вместо камерите й първи да покажат как командосите извеждат с белезници и с качулка на главата „наглеца“ от Лясковец, репортерите бяха принудени първи да съобщят, макар и с недомлъвки отначало, загибелта на една „барета“ и за ранени други петима от отряда.
Безхаберието
е царувало
и в полицията в Горна Оряховица, която отговаря за Лясковец, и в РДВР-Велико Търново. На Петко Петков са давани разрешителни за притежаване, носене и употреба не на едно, а на няколко ловни оръжия. Формалното оправдание е, че не се водел като психично болен. Сякаш полицията няма още много други основания за отказ. Когато нещата назрели до опасност, а Петков не връщал оръжията с изтекли разрешителни, някой „гениален“ ум в МВР, в случая тогавашният главен секретар Светлозар Лазаров, явно решил да повдигне имиджа на ведомството, като покаже успешна акция на „баретите“. За подготовката й няма как да не е знаел и тогавашният вътрешен министър и вицепремиер Цветлин Йовчев, който остана в сянка по време на скандала. За кошмарна изненада на Йовчев, Лазаров, Гайков и „баретите“, Петков се оказа удивително труден за арест. Адвокатът му продължава да поддържа защитната теза, че той е
стрелял при
самоотбрана
И има основания, които ще видим как ще минат при апелативния и върховния съд. Защото при щурма на дома на Петков не са спазени изискванията за полицейско предупреждение, призоваване за предаване и чак след това употреба на силови средства и на оръжие. „Баретите“ наистина са подходили като към тренировка. Без обаче да са проучили предварително „крепостта“, която ще превземат. Опитвайки се да влязат със стълба през балкона, са потрошили прозорците с изстрели, белези от които личаха по цялата стена. Можели да атакуват с „таран“ само врати, които се отварят навътре, а онази била обратна и затова не успели да влязат през нея. През цялото време стрелят с автоматично оръжие и тук идва тезата на адвоката – Петков не е знаел кой нахлува в къщата му със стрелба, бранейки живота си отвръща с огън. Майка му, която също е била в жилището, може да има съдебни претенции за преживения ужас, защото тя не е била обект на полицейско преследване, но е понесла целия кошмар на нескопосната акция.
На първо четене присъдата задоволява общественото мнение. Без да отчита защитните постановки на адвоката. Според майката на убития Шарков тя е и нещо като
„измиване на ръцете“
Ето го убиеца на сина ти, ще лежи до живот в затвора! Но според нея онези, които са изпратили „баретите“ без разузнаване и без да им дадат яснота за тежестта на задачата, се измъкват невинни от ситуацията. Йовчев отдавна не е министър на вътрешните работи. Лазаров много държеше да остане главен секретар, разчитайки на едно популярно близко роднинство, но и той си отиде от МВР. Като оставиха след себе си привкуса на една поредна употреба на „баретите“, много напомняща пак един зловещ 14, но януари, преди 20 години – през 1994 г. Тогава заместник-командирът на отряда на „баретите”“подполковник Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев – Индианеца станаха жертва на безумна полицейска междуособица. След ареста на Иво Карамански бяха изпратени да охраняват дома на бившия полицейски шеф Иван Иванов в столичния квартал „Белите брези“. Заповедта е устна на командира на отряда полковник Красимир Петров. По време на следствието не стана ясно дали за това му е наредил тогавашният главен секретар на МВР генерал-майор Коста Богацевски. Истина е, че във фаталната петъчна вечер министърът Виктор Михайлов заяви – оправяйте се, аз съм политическо лице. И след това, по негови твърдения, отиде на лов с тогавашния шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. Сянка падна и върху шефа на столичната полиция Николай Григоров – за изпращането на полицаи от отряда БМБ (Борба с масовите безредици) в „Белите брези“. Той се оправда с прекъсната радиовръзка. Накрая, след дълго дело, осъдителна присъда получи единствено сержантът Митьо Петров от БМБ. Експертизите доказаха, че куршумите, покосили двете „барети“, за изстреляни от неговия автомат.
Така сега „Лясковец“ се превръща, две десетилетия по-късно, в „Белите брези-2“. Специализирани полицаи се изпращат без никаква информация и подготовка за изпълнение на конкретната задача. А когато се пролее кръв, виновни началници няма. И така – до „Белите брези-3“?
Белгия на Балканите
Белгия на Балканите. Това е искал да постигне за България Стефан Стамболов преди повече от век. Предците ни почти са „преписали” белгийската конституция, като най-демократична, за да създадат Търновската.
Днес в Белгия е повече от тревожно. След кошмара в Париж над Брюксел тегнат кодове за най-висока степен за опасност от терористична заплаха. А белгийската полиция и специални части, също като френските, са изправени срещу нова порода терористи, тежко въоръжени с автоматично оръжие. Специалистите отчитат, че това отдавна не са онези форми на ляв екстремизъм, за каквито минаваха италианските „Червени бригади” и немските „Баадер-Майнхоф”. Те бяха предвидими и разгадаеми, защото познаваш ли методите на КГБ, разгадаваш и тях. Сега светът е изправен пред съвсем нова заплаха. Нашите служби и „барети” познават един друг вид тероризъм, отпреди три десетилетия, когато взривове рушаха гари и убиваха във вагони за майки с деца. Към съвремието ги насочи „Сарафово” и показа колко труден е днешният тероризъм за разгадаване и неутрализиране. Дано сме готови и за евентуална „парижка” заплаха. И дано не действаме като в Лясковец. Трагичната операция там показа, че тренировки срещу въоръжени хора няма. А грешките в тези акции пишат новите правила не с мастило, а с кръв. Дано някой ги чете!
