За повечето филми ще е чист късмет да генерират 50 млн. долара от премиерата си. 20 дни преди дебюта си „Междузвездни войни 7: Силата се пробужда“ разполага с рекордните предварителни продажби на билети, потвърдени от няколко източника, запознати с бройката. Това е само един от знаците, че новият филм на Walt Disney ще се превърне в най-голямата кинопремиера в историята. До премиерата на „Силата се пробужда“ в САЩ на 17 декември, тези рекорди ще бъдат подобрени значително.
В „Силата се пробужда“ самият Джордж Лукас има активен принос в новите филми като творчески консултант, въпреки че се оттегли от режисурата на сагата, а сюжетът ще бъде базиран на негови отдавнашни разработки и идеи за продължението на историята след „Завръщането на джедаите“.
Този филм направи така, че скучните руски ракети, изстрелващи се с много шум и излишен блясък в небето, визията на орбиталните спътници, транспортиращи към смъртта невинни кученца на име Лайка, скафандъра с усмивката на Гагарин и мустакът на Георги Иванов да изглеждат ужасно демоде, и то още в очите на своите съвременници.
Този филм превърна всеки потънал в летен прахоляк панелен квартал в космическо пристанище за контрабандисти от типа на Мос Айсли, ваканционните дюни по Черноморието в нажежените пясъци на планетата Татуин, потъналите в сняг през зимата училищни игрища в ледената пустиня на планетата Хот и раззеленените паркове и градинки напролет в непроходимите гори на планетата Ендор. Кориците и листите на тетрадката отзад бяха нашарени с несръчно изрисувани маски на Дарт Вейдър, с бунтовнически спидери и имперски совалки. Кожата на ученическите ни чанти бе татуирана неумело с логото на STAR WARS, което само нечия смела ръка опитваше да прерисува в междучасието на потъналата в космически мрак и тебеширен прах черна дъска. Всяка по-хубава съученичка с навити на руло плитки на тила минаваше за принцеса Лея, а всеки от нас, пъпчивите фърфалаци, в поредния Люк Скайуокър, който още е малък, но един ден със сигурност ще извърши величави подвизи с лазерния меч на неукрепналата си мъжественост.
Помните ли
истерията на
претъпканите киносалони
Бяха времена, когато светът се стягаше за Трета световна война, бяха времена на ядрена надпревара, на космическата военна програма „Звездни войни“ на президента Рейгън, която нас, премените в бели ризи и строени като имперски щурмоваци на плаца пионери дружинните ръководителки неубедително се опитваха да ни вменят, че можем да преборим с тебеширени рисунки на слънца, цветя и знамена на мира по асфалта. Не знам как тогавашната културна цензура, която не допусна по-късните „Рамбо“ и „Командо“ по кината, символи на американския милитаризъм и империалистически амбиции по всяка точка на света, позволи STAR WARS по нашите екрани. Може би защото филмът е по-скоро приказка за рицари (джедаи), принцеси (Леи) и зли магьосници (императори), които като се разгневят, изстрелват от пръстите си светкавични мълнии. Тоталитарната цензура явно не видя във филма заплаха за устоите на социалистическия морал, нито за възпитанието на подрастващите. Далеч повече гонеха за дълги коси, скъсени поли на мантите или за пушене на цигари. Към влиянието на този филм в школската среда учителите се отнасяха пренебрежително като към някакви американски „глупости“ за деца. А управляващата върхушка, запозната със световната междузвездна истерия от задграничните си командировки, явно реши, че този филм и у нас може да се превърне в поредната машина за пари, която доброволно ще инкасира от децата на народа и техните родители хиляди обезпечени със злато социалистически левчета, които весело ще се трупат в партийната сметка, само за да бъдат изнесени след една петилетка с куфарчета към швейцарски банки.
Легендата мълви, че STAR WARS всъщност излязъл на нашето киноразпространение напълно безплатно. Трампили сме първата трилогия за „Хан Аспарух“, който американците редуцираха до една серия, изрязвайки протяжните реминисценции на главните герои, отегчително им взиране в себе си, типично за родното ни кино преди 10 ноември, както и кадрите на битките с мечове, в които под ризницата проблясва виетнамски електронен часовник и се белват маратонките на „прабългарските“ воини. Но пък предвидливо оставили сцената с бюста на Аня Пенчева.
Но да се телепортираме в наши дни. Едва ли има друго събитие в културната история на човечеството, което с такъв неопровержим успех да
сегашните
възрастни
отново в деца
Днешните майки и татковци (най-вече татковци) с удоволствие ще изгледат с децата си поредния 7-и епизод на сагата, сигурен съм, с удоволствие по-изчерпателно, отколкото това на техните наследници. Защото наскоро коментирах с една колежка, мой набор, тръпне ли синът й в очакване на премиерата по нашите киносалони. А тя ми отвърна, че синът й не се вълнувал много-много от STAR WARS, за разлика от баща си и майка си, което според нея явно било нещо нормално, тъй като всяко дете давало израз на своя поколенчески бунт, обявявайки родителските идоли за мъртви. На моменти съжалявам съвременните деца. Един тийнейджър преди няколко години, когато отворих дума за STAR WARS, ми каза нещо подобно. Твърде „тенекиен“ му изглеждал този филм, особено първата трилогия на сагата, твърде несръчен и остарял откъм ефекти.
Дигиталната епоха анихилира детските фантазии. Поднесе на съвременните деца всичко на готово, предварително смляно за удобна консумация. И не остави нищо за довършване, нищо за досъчиняване върху ученическите им тетрадки.
