Бай бабо, да не те срещне мечката, казва народната поговорка. Та и нашенската работа с „бомбата“ на летище „София“ май такава излезе.
Сагата започва с „едно куче каза“. Извикали второ. То потвърдило заключенията на първото. Тогава се намесила техниката. И тя рекла – има взривно устройство в „изоставения“ бус. И докато пристигнат специалистите, една храбра дама от летището вече има своите 30 секунди слава. Категорично заявява – намерено е взривно устройство. Тържество за репортерките! Най-после тероризъм и у нас! Стига са се „фукали“ разни французи и белгийци. След зловещия 13 ноември едва „изчопкахме“ един французин, който имал и наше гражданство като жертва, после се опитахме да се намесим в световното развитие с „калашниците“, че били нашенски, ама пусто терорист си нямахме. Е, настъпи моментът да влезем в CNN. Не би. Оказа се, че в нещастното возило няма взривно устройство. Ама как да разбереш, ако не му изкъртиш вратите, не му разбишкаш багажа – първоначално ръчно, а след това и с контролирани взривове, та да хвърчат гащи и чорапи до небесата! За жалост на рояците репортерки, бомба така и не се намери. Също като с „еболата“ лани. Цяла нощ търчане от болница до болница, извънредни новини – най-после ебола и у нас! Накрая – някаква си пършива треска. Пълно разочарование.
„Банда некадърници“, избухна премиерът Бойко Борисов по адрес на участвалите в „знаменателната“ операция. Силни думи, ама май верни.
Наистина, след 13 ноември бдителност е нужна. Защото същият ден в Истанбул гръмна метрото. Но как да се действа, а не да се прави шоу, както го определи Борисов?
Каква техника е казала „има взрив“, а показанията й се оказаха неверни? След това „фронтовата сводка“ беше зашеметяваща. Първо някаква летищна дама вдигна паниката. Че това не е нейна работа, сигурно е разбрала, но късно – вече я уволниха и ще я съдят. След това настъпи драмата със самото „обезвреждане на бомбата“. Казаха, че бусът бил изведен на безопасно място. Около него – кола до кола. Ограниченият периметър беше такъв, че позволяваше на напористи оператори снимки от близко разстояние. Ами ако беше гръмнало наистина? Роботът май се оказа не особено ефективен, та се наложи и ръчно да се къртят вратите на буса и да се смъкват куфарите от него. От опасна близост. Ами ако през това време някой от някъде беше натиснал едно копче на мобилен телефон? Това е толкова стара практика, че трябва да е позната на службите. Да не говорим за скорошното „Сарафово“. Повече от десетилетие мина, откакто на столичната улица „Цар Иван Шишман“, пред 7-о училище, беше взривена жена в колата си по този способ. Защо беше това контролирано взривяване на големи пакети, като нито разстоянието наоколо беше достатъчно безопасно, нито самите специалисти бяха гарантирани, че ако огромният куфар е натъпкан с експлозиви, някой ще оцелее. Накрая след като бомба няма – кой ще плати щетите? Изкъртени врати на автомобила, разбишкан багаж, та и взривен накрая. Да познаем ли от първи път – ще се „бръкне“ пак данъкоплатецът, защото едва ли някой от наредилите и провелите твърде авангардната операция ще се разплати лично с потърпевшите.
Сега започват, за кой ли път поредните анализи. Дано дадат реален резултат. Защото пред себе си имаме съвършено нов тероризъм. Точно три десетилетия изминаха от онези взривове по гари и във вагони за майки с деца, причинени от тротилови шашки с батерийка, жички и будилник „Слава“. Първият от големите въпроси е да не допуснем у нас да „пролазят“ терористи, но както се видя със случая „Сарафово“ – гаранция няма. Пита се и сега – тези хора, които имали „профили“, как и защо са влезли спокойно у нас и защо са излетели безпрепятствено от наше летище? Вторият е – ако се стигне до наистина засичане на взривно устройство, готови ли сме да действаме адекватно? Случката на летището засега е на принципа „Бай, бабо да не те срещне мечката“. Ако са ни гледали от нейде истински терористи, дали пък няма да си кажат, че сме лесна мишена? Нищо, че уж ни няма в списъците им. Дано не ни се случва такова чудо като в Париж, пък нищо, че няма да ни показват по CNN. Но ако стане – да го посрещнем така, че да не се появяват отново горчивите определения за „банда некадърници“. Ама като се чу, че тепърва ще се прави план за взаимодействие между институциите при такива случаи…Защо не е изготвен веднага след 13 ноември? Или го има някъде – още от зловещия 11 септември, може и по-рано, но кой да го знае къде е? Докато лежим на бай Петко Каравеловото „у нас такива работи не стават“ дано наистина не ни споходи мечката.