Информационен център на Министерство на oтбраната

След 33 години в строя – в запаса

POLKOVNIK HRISTO ANDREEVНа 28 септември 1982 г. за пръв път прекрачих този праг, тогава тук беше 11-а танкова бригада. През годините  имаше много тежки и много хубави моменти, но това неминуемо съпътства съдбата на всеки един военнослужещ…Всяко начало си има и край. Направил съм си пълна равносметка на моята служба, а за тези, с които съм работил, мога да кажа, че са отговорни хора… 

След тези думи полковник Христо Андреев прекъсна развълнуван словото си. И не можа да продължи. С внушителна осанка, изглеждащ суров и строг в отношенията си към военнослужещите, а и към себе си, полковникът сякаш не издържа на напрежението. 

Това се случи по време на церемонията в 61-ва Стрямска механизирана бригада по повод преминаването му в запаса след 33-годишна офицерска служба в армията, а към тях  могат да се прибавят и още 4 като курсант във Висшето военно общовойсково училище във Велико Търново.

В последните 5 години полковник Христо Андреев бе заместник-командир на 61-ва бригада. Всъщност, цялата му  офицерска кариера е преминала в този район в Карлово, където последователно са били дислоцирани 11-а танкова бригада, 11-и Териториален учебен център и от  2 октомври 1992 г. – 61-ва бригада.

Спомням си първия ден 

като новопостъпил лейтенант

Районът беше пуст, тук-там по плаца минаваше някой военнослужещ и аз си казах – ах, каква хубава служба ме очаква. Но само след десетина дни хората започнаха да се завръщат от голямото учение „Щит-82“ и стана истински рояк – офицери, сержанти, войници, танкове, МТЛБ-ата, автомобили…Тогава се замислих за това, което ми предстои. Беше като шок за мен лейтенанта, връща се в началото на офицерската си професия полковник Христо Андреев.

Кога му е било най-тежко? Преминал е през доста длъжности, но, според него, най-тежките са тези на командир на рота и командир на батальон. Двете длъжности са обвързани с много отговорности. При тях проличава истинската стойност на всеки един командир, неговите ценности и качества. Вижда се какво е умението му да управлява военното си формирование, способността му да работи в екип, да преценява всяка една ситуация, да отчита положителните и слабите страни на своите подчинени, да бъде взискателен към тях, но и към себе си, разсъждава полковник Андреев. Наясно е с офицерските длъжности, защото е бил командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на батальон, командир на батальон, началник на отделение „Бойна подготовка“ и заместник-командир на бригада.

Според него, не може да има успех, ако не се работи в екип. Както и с цената на непрекъснато самодоказване да си изключително принципен и строг. Трябва да си готов и на компромиси, които са в рамките на допустимото, за дребните неща в службата. Но не и компромиси със съвестта.

Кои моменти през дългогодишната му служба са оставили траен отпечатък?  Отговаря, че са много. И посочва само някои от тях. Няма да забрави назначаването за командир на бригадата, тогава полковник Атанас Самандов. Носела му се е славата на много строг и взискателен офицер и някои военнослужещи са избягвали случайните срещи с него. Видяхме се на плаца, разминахме се и аз му отдадох чест. А полковник Самандов ме спря и ме попита – защо не бягаш от мен? Отговорих му – за какво да бягам, какво сте ми направили? А той отвърна – правилно, който си върши работата, не бяга от мен. 

Друг случай е бил свързан с т.нар,. атестиране с въвеждането на нови щатове в бригадата. По това време командир на бригадата е бил бригаден генерал Галимир Пехливанов. Започнала е преценка на качествата на всеки един офицер. Така е била направена цялата процедура, че всички са слагани под един знаменател – командирът на плътен взвод е бил равен с командира на кадриран взвод. Този, който няма нито един войник и само един сержант, той за какво да бъде наказан, каква оценка ще му се даде за бойна подготовка и т.н. 

И им бяха написали  оценки в характеристиките по 

атестиране като за космонавти

А аз бях направил на моите командири реални атестационни оценки – положителни, но и с отчитането на някои пропуски в службата. Защото се знае, че който не работи, той не греши. UCHENIE-KORENИ в един момент, когато започна заседанието на комисията, се получи такава ситуация, че трябваше да подменя 90 процента от командния състав на батальона, на който бях командир. Аз имах едни критерии, когато съм оценявал, защото са работили, имат занятия, допуснали са пропуски, А този, който не е провеждал никакво занятие, давал е само наряди, може да се атестира на базата на това как си е изпълнявал служебните задължения единствено като дежурен. По мое мнение, това беше много грешен подход – всеки батальон си атестира хората и в един момент комисия решава бъдещето им. Обясних ситуацията и тогава бригаден генерал Пехливанов тропна по масата и каза – критериите за атестирането не са уеднаквени, спомня си полковник Андреев.
Посочва, че към подчинените си е бил 

винаги прям и открит

и се е стремял да се отнася към тях с бащинска грижа. Много тежко е било положението с изхранването на войската през 1996-1997 г. Имало е само ориз, зеле и боб. Нужна е била голяма находчивост, за да осигурят разнообразие в храната. Когато е бил командир на взвод и командир на рота е защитавал младите войници и е държал строго на дисциплината на „старите“. Но ги е предупреждавал – следващата година вие ще бъдете на тяхно място и ако мислите да правите това, за което сега гоня „старите“, ще ви бъде още по-тежка службата…

На учение на полигон „Корен“, когато са правили строеви преглед за допуск, ситуацията е била доста напрегната. Бях строил батальона и в най-неподходящия момент ненадейно пристигна линейката. Лекарят слезе и се приближи към мен. Преди да го скастря здраво, успя да ми прошепне – не ми се карайте, искам да ви кажа една неприятна новина, майка ви почина, с видима тъга в очите разказва полковникът.

Ако трябва с една дума да охарактеризира годините си в армията, каква ще е тя? Без да се замисля, заявява –                            

лоялност, лоялност към хората и към службата

Да, имало е някои неправилни решения, но все пак човек се съобразява с по-висшите инстанции. Нужно е да уважаваш службата, трябва да се отнасяш с респект към по-старшите инстанции, към по-старшия по звание. Но не и да падаш на колене. Всичко трябва да се постига в един работен диалог.

Завършва дългогодишната си офицерска служба като наблюдател в Европейската мониторингова мисия в Грузия. От какво е доволен и от какво не в кариерата си? Категоричен е, че е слабост на характера, ако човек изкаже подобна неудовлетвореност. Не се е съмнявал нито за миг през годините за избора си да постъпи във военното училище във Велико Търново, макар че е бил приет за студент в МЕИ в Габрово. Баща му е участвал в двете фази на Отечествената война през 1944-1945 г. Слушал е от него за артилерийските системи, които са използвали в противовъздушна артилерия., И може би това е повлияло за избора му на професията.

Какво иска да каже на тези, които остават в бойния строй на 61-ва бригада? Заръката му е да спазват колективния дух на работа, да имат уважение и доверие помежду си. Защото един път изгубили се доверието, много трудно се възвръща. И, разбира се, да бъдат все така професионалисти. А за района прави равносметка, че през тези 33 години той е бил вторият му дом, а много често и първият. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top