И те отвоюваха Съединението

Сръбско-българската война от 1885 г., избухнала заради болните амбиции на крал Милан Обренович, който виждал в съединена България заплаха за равновесието на Балканите и най-вече заради завистта му към успехите на младата българска държава, реално отвоювала делото на Съединението на бойното поле. След всенародното дело на 6 септември Съединението е признато единствено от княз Александър Батенберг, който взема под скиптъра си довчерашната Източна Румелия. След победата на българската войска през ноември 1885 г. над елитните сръбски дивизии Букурещкият мирен договор от февруари 1886 г. не дава никакви териториални придобивки на Княжество България, но юридически утвърждава Съединението, тъй като е подписан от името на обединена България.

За това свято дело и за защитата на отечеството воюват самоотвержено българските офицери и войници. В досегашния ни разказ откроихме имената на онези, оставили най-ярка диря в Сръбско-българската война. Но победата не е дело само на княз Батенберг, Рачо Петров, Бендерев, Олимпий Панов, Атанас Узунов, Марин Маринов. 
Един от забележителните офицери през тази война е първият командир на Западния участък – фронта срещу сърбите, 
капитан Аврам Гуджев
Той  е роден през 1851 г. в Сопот. Семейството му се изселва в Бесарабия и той служи като офицер в руската армия. Бойният му път започва още през Сръбско-турската война от 1876 г. Бие се за отечеството като опълченец в Руско-турската война.  Проявява се като храбър офицер при овладяването на силно укрепения турски лагер край Шейново на 9 януари 1878. След освобождението става един от строителите на младата българска войска. 
В Сръбско-българската война през 1885 г. е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница (5-7 ноември), а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в преследването на отстъпващите сръбски войски и в овладяването на Цариброд (12 ноември) и на Пирот (14-15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ III ст. Политическите страсти след победата разделят и офицерството. Гуджев участва в преврата на 9 август 1886 г. за детронирането на княз Батенберг.
Заедно с други герои от войната – Атанас Узунов и Олимпий Панов, подготвя русофилските офицерски бунтове в Русе и Силистра. След тяхното потушаване емигрира в Румъния. Съдбата го завръща в Русия, където до края на живота си на 8 април 1895 г. служи в руската армия.
Когато Гуджев е командир на Западния корпус, началник-щаб на корпуса е 
капитан 
Стефан ПаприковТогава той е едва 27-годишен. Роден в Пирдоп, участник в Старозагорското и Априлското въстание. Завършва първия випуск на Военното училище в София. В навечерието на битката при Сливница създава план за отбранителните действия. След това ръководи настъплението към Пирот. След победата съдбата го изправя срещу довчерашните му фронтови другари и той участва в потушаването на русофилските бунтове. На 1 април 1887 г. става майор, а същата година и началник-щаб на войската. Военната му служба преминава през високи постове и достига до министър на войната в правителството на Димитър Греков (1899-1903 г.) На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1908 г. става генерал-лейтенант, напуска армията и се отдава на политическа кариера. Министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Александър Малинов по време на обявяване Независимостта на България. Голяма негова заслуга като външен министър е дипломатическата подготовка на независимостта. Участва в балканските войни, а през Първата световна е председател на комисията за подпомагане на войнишките семейства. Умира на 20 май 1920 г. 
Друга забележителна личност е 
капитан 
Стефан Тошев
който, заедно с командира на Трети Бдински полк капитан Марин Маринов, обръща хода на войната с победната атака на Три уши. Тогава е едва 26-годишен. На 3 ноември 1885 г. при Трън, командващ само три дружини, спира настъплението на цялата сръбска Моравска дивизия. При атаката на Мека Црев, която предхожда победата при Три уши, ножницата на сабята му го спасява от сръбски куршум. Военната му кариера се развива блестящо по фронтовете на Балканската и Първата световна война. Вече генерал-лейтенант той командва през 1916 г. Трета българска армия, която жъне победи срещу руско-румънските дивизии в Добруджа и я освобождава, макар и временно, от румънците. Достига до званието „генерал от пехотата“. Отива си достойно от този свят на 27 ноември 1924 г.
Славният род на Христо Ботев оставя своята безсмъртна диря и в Сръбско-българската война. Най-малкият брат на войводата – 
портупей-юнкер 
Боян Ботев

по това време е във Военното училище. Агресията на крал Милан изправя главнокомандващия княз Александър Бетенберг пред една основна трудност – липсата на достатъчно офицери. Тогава портупей-юнкерите, които са на крачка от офицерското звание, са разпределени по бойните части и поемат командването на взводове и дори на роти. Боян Ботев служи в 7-а рота на Пети пехотен Дунавски полк, командван от капитан Андрей Блъсков. Полкът влиза в състава на Западния корпус. Още в първите сражения Блъсков е ранен и командването поема капитан Васил Кутинчев. Полкът брани позициите при Врабча, а на Сливница преминава в настъпление. Там куршуми пронизват Боян Ботев, който по-късно умира от раните си. Посмъртно е произведен в чин подпоручик.